
Исторически момент за България, след като преди минути Европейският парламент гласува за приемането ни в еврозоната. Това е първото от двете важни гласувания днес, за да може от 2026 година да въведем еврото. Решението бе взето от 531 евродепутата, които казаха "да" на България в еврозоната, а едва 69 бяха "против". Сред тях Станислав Стоянов, Рада Лайкова и Петър Волгин от проруската "Възраждане".

Пътят на България към еврозоната бе дълъг, изпълнен с икономически предизвикателства и политическа нестабилност. Началото беше поставено още с присъединяването на страната към Европейския съюз на 1 януари 2007 г., когато управляваше тройната коалиция между БСП, НДСВ и ДПС, с премиер Сергей Станишев.
Години по-късно, през 2018 г., България официално заяви намерение да се присъедини към ERM II – така наречената "чакалня на еврото". Това се случи при третото правителство на ГЕРБ под ръководството на премиера Бойко Борисов. На 10 юли 2020 г. България и Хърватия бяха приети в ERM II, като левът беше фиксиран към еврото. Това бе ключова стъпка по пътя към еврозоната и отново стана факт при управлението на Бойко Борисов.
Между април 2021 и юни 2023 г. страната премина през сериозна политическа нестабилност – пет поредни парламентарни избора и смяна на няколко служебни и редовни правителства. Държавата беше управлявана от служебни кабинети, назначени от президента Румен Радев, както и от краткото редовно правителство на Кирил Петков (декември 2021 – август 2022). През този период министър-председатели бяха Стефан Янев, Кирил Петков и Гълъб Донев.
През юни 2023 г. бе създадено редовно правителство с ротационен премиер – Николай Денков от "Продължаваме промяната". Кабинетът бе излъчен на базата на споразумение между ПП-ДБ и ГЕРБ-СДС. Основен приоритет на новото управление бе именно подготовката за еврозоната. Заради лошото управление на финансите на страната и високата инфлация, страната ни не успя да покрие критериите.
През март 2024 г. вместо ротация между Николай Денков и Мария Габриел, Денков остана начело на правителството в оставка. Управлението продължи при нестабилно парламентарно мнозинство, съпроводено от вътрешни трусове и липса на доверие. Въпреки заявената амбиция, България все още не подаде официална кандидатура за въвеждане на еврото от 2025 г. поради невъзможност да покрие инфлационния критерий.
Промените настъпиха през юни 2025 г., когато Европейската комисия публикува положителен Конвергентен доклад, с който официално обяви, че България отговаря на всички Маастрихтски критерии. По това време страната вече беше с ново правителство, оглавявано от Росен Желязков (ГЕРБ), след разпад на ротационната коалиция и формиране на кабинет на малцинството, подкрепен от различни политически сили.
На 8 юли 2025 г. Европейският парламент одобри присъединяването на България към еврозоната. Очаква се Съветът на ЕС (ЕКОФИН) да вземе окончателното решение, с което ще бъде потвърдено, че страната ще приеме еврото от 1 януари 2026 г. Очакваното влизане в еврозоната ще направи България 21-ата страна членка на валутния съюз. Решението идва след години на икономически анализи, законови промени и засилена информационна кампания.
На 1 януари 2026 г. България ще въведе еврото като официална валута – финална крачка от един сложен, но целенасочен европейски път.