Когато говорим за такъв мащабен процес като енергийната трансформация, тя няма как да бъде успешна без прякото ангажиране на гражданите в този процес. Децентрализацията – на производството и потреблението на енергия, развитието на енергийните пазари и инвестиции при ясна и стабилна регулаторна среда също следва да бъдат във фокуса на вниманието по време на прехода.
Това каза заместник-министърът на енергетиката Ива Петрова по време на форума "Устойчива и ефективна енергийна система за стабилна и сигурна икономика", организиран от Асоциацията на индустриалния капитал в България. Пред участниците във форума енергийният заместник-министър представи основни акценти от проекта на Стратегия за устойчиво енергийно развитие до 2030 г., с хоризонт до 2050 г. и актуализацията на Интегрирания план Енергетика и климат. Двата документа са разработени в сътрудничество и активен диалог с широк кръг заинтересовани страни – министерства, работодателски и неправителствени организации, синдикати, енергийни компании и други.
Безспорен приоритет в проекта на Енергийна стратегия е енергийната сигурност, подчерта Ива Петрова. По нейните думи, в дългосрочен план крайният резултат трябва да бъде гарантирането на сигурни доставки на устойчива енергия на достъпни цени за всички потребители.
За постигането на приоритета за енергийна сигурност в контекста на целите за декарбонизация, в проекта на стратегия се предвижда продължаващо въвеждане на възобновяеми източници, съчетани с нови гъвкави нискоемисионни – хидроенергийни и ядрени - мощности при плавен, справедлив и структуриран преход.
По отношение на потреблението, на първо място е поставена енергийната ефективност, както и активното участие на потребителите на пазара на енергия. За осигуряване изпълнението на стратегическите цели е необходим сериозен финансов ресурс, какъвто съществува от различни източници, но голяма част от него е ограничена във времето. От тази гледна точка следва сериозно да се обмисли възможността за привличане на частни инвестиции за успешна трансформация на сектора, смята енергийният заместник-министър.
Проектът на актуализиран Интегриран план енергетика климат определя националния принос на страната към повишената европейска цел за енергията от ВИ през 2030 г. Делът на енергията от ВИ в брутното крайно потребление през този срок трябва да достигне 34.1%.
Важен етап от изготвянето на актуализирания план е разработването на нова прогноза за общ енергиен баланс, която отразява политическите и икономическите промени със значим ефект върху енергийните пазари, подчерта Ива Петрова. Използваната основна прогноза представлява базов сценарий, изработен чрез общия математически модел PRIMES, но адаптиран за нуждите на страната.
Резултатът е т.нар. модел BEST (Bulgaria Energy System Tool), чрез който се моделират два прогнозни сценария за развитие – със съществуващи и с допълнителни мерки. Окончателният вариант на актуализиран ИНПЕК с двата прогнозни сценария се очаква да бъде представен на ЕК до края на м. юни 2024 г.
.JPG?s=254666)
.jpg?s=55707)
.JPG?s=141656)