Лъчезар Борисов: Безплатен урок по макроикономика и статистика за манипулаторите и "не" на фалшивите новини

Лъчезар Борисов, бивш министър на икономиката
Фейсбук

През последните дни чухме от водещи политици-икономисти, че "България е настигнала ЕС за три години, толкова колкото за предходните 12". В основата на това твърдение стои показателят БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност, спрямо средното равнище в ЕС. Безспорен е фактът, че цитирания показател расте, но явно се оказва, че някои политици се хвалят индиректно с високата инфлация в България. Инфлацията в България през последните три години значително превишаваше средно покачване на цените в ЕС. Но преди това малко теория за паритетите на покупателната способност (ППС):

В най-опростена форма ППС представляват ценови съотношения в национални валути за една и съща стока или услуга в различните страни. В този контекст и при условие, че България от години е във валутен борд и с фиксиран курс на лева към еврото е естествено, че при по висока инфлация в България, спрямо тази в еврозоната, цените на стоките и услугите у нас много по-бързо ще се доближават до тези в Европа. И още малко теория – ППС са индикатори за различието в ценовите равнища между страните. Те показват колко парични единици струва дадено количество стоки и услуги в различните страни. ППС могат да се използват като валутни конвертори за превръщане на изразените в национална валута разходи, включително и за производството на единица БВП. ППС се използват главно за превръщане на агрегати от националните сметки, като брутен вътрешен продукт (БВП) на отделните страни в съпоставими физически обеми. Когато за това се използват официалните валутни курсове (а в България имаме фиксиран курс на лева към еврото) БВП на страните с високи ценови равнища ще бъде надценен спрямо страните с ниски равнища на цени. Ето в това се крие фалшивата новина. Истината е, че конвергирането на посочения показател (БВП на човек от населението по паритет на покупателната способност, спрямо средното равнище в ЕС) в голяма степен е провокирано не от значим реален икономически растеж, а рязкото покачване на цените в България, което беше доста по-голямо от това в еврозоната (За да илюстрирам твърдението си на снимките публикувам графики от мои публикации от месец февруари и март 2023 г).

Говорейки за икономическия растеж, следва да се има предвид, че той изключва влиянието на цените и показва растежа на физическия обем от стоки и услуги, произведени на територията на страната. Безспорен е фактът, че през последните три години икономическият растеж в България е по-нисък от средногодишния за предходните 12 години.

По отношение на инфлацията следва да се има предвид, че за 12 години (май 2021 г., спрямо юли 2009 г.) тя е 22.1%, т.е. под 2% средногодишно. За сравнение за последните три години (февруари 2024 г., спрямо май 2021 г.) натрупаната инфлация е 30,7%, т.е. над 10% средногодишно). Изводът е, че през последните три години средногодишната инфлация е над 5 пъти по-висока от средногодишната за последните 12 години.

Изводите, които се налагат са, че са налице опити за манипулиране на обществото и тезата, че "България е настигнала ЕС за три години, толкова колкото за предходните 12" е абсолютно невярна и е фалшива новина. Правилната теза е, че през последните три години догонихме значимо Европа по цени, но не и по обеми на производството. Жалко е, че действащи политици-икономисти се опитват да ни заблудят, че догонваме Европа, базирайки се на изпуснатата и по-висока инфлация, която затрудни домакинствата и ограничи инвестиционните процеси на бизнеса. Неоспорим факт е, че догонихме Европа по цени и изпитваме трудности при изпълнението на критерия за инфлация по отношение членството ни в еврозоната.