За пореден път БНБ влоши макроикономическата си прогноза за развитието на страната през 2022 г., с което показа, че и прогнозата на Министерството на финансите към приетата актуализация на държавния бюджет не е точна. Макроикономическата прогноза на БНБ реално е и оценка за случващото се в страната и показва капацитета на управлението по отношение на справянето с икономическите предизвикателства.
- Според БНБ икономическият растеж през годината ще е 1.9%, а не 2.9%, колкото предвижда Министерство на финансите, с което се потвърждава моята прогноза за растеж клонящ към 1%;
- Понижението на прогнозата на БНБ за икономическия растеж е пряко доказателство за неправилно прогнозираната инфлация и подцененият дефлатор на БВП;
- Според БНБ инфлацията по хармонизирания индекс на потребителските цени ще бъде 14.7% в края на годината, което потвърждава моята прогноза, че в края на годината инфлацията ще бъде над 20% при база април 2021 г.;
- Инфлацията при цените на храните се очаква да бъде почти 23% в края на годината, като най-засегнати ще останат нискодоходните групи, които използват доходите си основно за прехрана;
- Според прогнозата, енергийните продукти ще поскъпнат с нови 26% до края на 2022 г., което означава че инфлацията при тях ще надвиши 70% при база пролетта на 2021 г.;
- БНБ потвърждава забавянето на реалния растеж на износа и влошаването на текущата сметка по платежния баланс, което сочи ръст на изтичането на средства от българската икономика;
- Приносът на нетния износ в структурата на БВП се влошава;
- Чрез актуализацията на държавния бюджет правителството намали в макрорамката си реалния растеж на инвестициите в структурата на БВП от 11.5% на 5.5%. БНБ допълнително намалява растежа на инвестиции до 3.5% от БВП, което е резултат от спрените инфраструктурните проекти и липсата на инвестирани средства по Плана за възстановяване и устойчивост. За съжаление инвестиции в полза на обществото няма, а ако има в бъдеще ще бъдат плащани на много по-високи цени;
- Поради сериозно забавяне от страна на Министерството на иновациите и растежа са под риск средствата за българския бизнес за технологична модернизация, които са ключови за икономиката ни и са част от Плана за възстановяване и устойчивост
- Чрез прогнозата си за понижаване на икономическия растеж БНБ постави под въпрос и големите хвалби за рекордния растеж на индустриалното производство. Изхождайки от ниската прогноза за растеж би следвало и индустриалното производство да претърпи крах. В действителност ръстът в индустриалното производство е провокиран от високите цени в сектор енергетика, където компаниите, генериращи електроенергия създават високи нива на добавена стойност. За съжаление този потенциал не е използван напълно, защото например по решение на гръцкото правителство въглищните централи работят на много по-висок капацитет, а тази възможност в България не се използва.
Индексът на индустриалното производство в България в момента генерира ръст и поради най-независещия от правителството бизнес, а именно производство на компютърна и комуникационна техника, електронни и оптични продукти, както и от работата на ишлеме при производството на текстил и изделия от текстил, поради евтината работна ръка в този бранш. Ръст е реализиран и в графа производство некласифицирано другаде, което предполага твърде вероятно производството и износа на оръжие, а уж официално България не изнася оръжие за най-конфликтната точка в света в момента.
За съжаление БНБ за пореден път показа безпомощността на управлението! Все пак трябва да благодарим на народните представители, които предложиха и реализираха в актуализацията на бюджета по-добри условия за работещите , пенсионерите и компенсации за електроенергията за бизнеса. За съжаление доставките на природен газ и то на крайно високи цени не са потвърдени, а огромни средства от високите цени на бензина и дизела отиват към Нидерландия и Швейцария и след това в неясна посока. За съжаление, според прогнозата на БНБ, ние българите ще продължим да плащаме висок инфлационен данък поне до края на годината!