Съгласно данните на Евростат, средногодишната инфлация в България е много близка до тази в ЕС в периода 2011 - 2021 г., като има години, в които тя е и значително по-ниска. През 2022 г. тя нарства 4.6 пъти спрямо предходната година и се отклонява от средноевропейската с почти 4 пункта. През 2021 г. и 2022 г. инвестициите от структурата на БВП се понижиха рязко, като спадна и потокът на преките чуждестранни инвестиции, за което вече писах.
Какво предстои от тук нататък?
С надежда очакваме инфлацията да се забави и отново да е близка до тази в ЕС. "За съжаление" обаче това би означавало, че бизнесът и обществото ще започнат да плащат по-нисък инфлационен данък, който пълнеше дупката в бюджета на неадекватната финансово-икономическа политика. Това от своя страна ще натовари бюджетният дефицит и през следващите години ще задлъжняваме все повече.
Разчетите сочат, че при запазване на политиките и ненамаляване на разходната част се очаква дефицит в размер на над 11 млрд. лв., което отклонява страната ни 2 пъти от още един от критериите от Маастрихт за членство в еврозоната. За да се постигне целевото ниво на дефицит от 3% от БВП е необходимо подобряване на салдото с почти 6 млрд. лв.
Всички тези данни ни казват, че спешно е необходимо:
• България отново да бъде стабилна, чрез национална и политическа консолидация;
• Спешно да бъде проведена политика на бюджетна консолидация и спазване на европейските фискални правила;
• Спешни мерки за връщане на загубените инвестиции в структурата на БВП;
• Специален акцент върху преките чуждестранни инвестиции;
• Връщане на предвидимостта за бизнеса и доверието му към състоянието на бизнес средата.
%20(1).JPG?s=331060)
%20(5).JPG?s=359810)
%20(1)-1.JPG?s=76325)
.JPG?s=172561)
.JPG?s=150682)
.JPG?s=183784)
.JPG?s=267606)
.JPG?s=144496)
