Преди няколко дни Ви информирах он-лайн и чрез медиите как голямата част от икономическия екип на настоящото правителство се хвали с потока на преките чуждестранни инвестиции (ПЧИ). Оказа се, че по-голямта част от този поток не е от нови фабрики и заводи, а е от реинвестираната печалба на съществуващи сектори. Това написа в профила си във фейсбук бившият министър на икономиката Лъчезар Борисов.
"Оказа се, че на база на допусканията голяма част от тези отчетени ПЧИ е вероятно, че идват от печалбите на банково-финансовия сектор, от телекомуникационните компании и от Нефтохим Лукойл. В този контекст се чудех какво направиха или не направиха министрите да се хвалят с печалбите на тези сектори. Извън това през 2023 г. – периодът, за който говоря публично, похвалих министъра на финансите, че се е справил с дефицита. За съжаление да не се окаже, че съм го похвалил в кавички. През 2023 г. България успя да се справи с дефицита, но беше изтеглен свръхдивидент от енергийните компании. Не беше изпълнена и правителствената инвестиционна програма за инвестиции. Не само, че през 2023 г. не се изпълни инвестиционната програма през бюджета и евросредствата, но не се предприеха и активни действия за насърчаване на частните инвестиции, за което казах, че е най-интелигентният начин в момента за насърчаване на растежа и благосъстоянието в икономиката. Много от инвестициите по Плана за възстановяване и устойчивост, както и по оперативните програми бяха забавени, като в определени сфери бяха загубени и аванси от ЕС", добавя той.
И продължава:
"Явно е, че не се справяме на национално ниво с управлението на публичните средства. Но извън това ще съсредоточа вниманието Ви към конкретен въпрос, който ме води към неадакветното и манипулиращо управление на средствата от бюджета и би могло да бъде свързано с игра с дефицита. По-конкретно през 2023 г. са насочени над 1.2 млрд лв. в края на годината към МРРБ за инвестиции в инфраструктура. Така е отчетен дефицит на касова основа, но не и този който отчита европейската комисия и евростат на начислена основа. За съжаление тези средства не се използват по предназначение, нито в края на 2023 г., нито в началото на 2024 г., а по предложение на финансовото министерство чрез Министерски съвет се връщат обратно в централния бюджет. Така се оказва, че се хвалим като държава с приходи, които ги няма, а са заделените средства за инфраструктура от предходната година".
"Явно е, че не се справяме на национално ниво с управлението на публичните средства. Но извън това ще съсредоточа вниманието Ви към конкретен въпрос, който ме води към неадакветното и манипулиращо управление на средствата от бюджета и би могло да бъде свързано с игра с дефицита. По-конкретно през 2023 г. са насочени над 1.2 млрд лв. в края на годината към МРРБ за инвестиции в инфраструктура. Така е отчетен дефицит на касова основа, но не и този който отчита европейската комисия и евростат на начислена основа. За съжаление тези средства не се използват по предназначение, нито в края на 2023 г., нито в началото на 2024 г., а по предложение на финансовото министерство чрез Министерски съвет се връщат обратно в централния бюджет. Така се оказва, че се хвалим като държава с приходи, които ги няма, а са заделените средства за инфраструктура от предходната година".
"Ако не беше направена тази операция страната ни щеше да е на дефицит, точно преди предстоящата ротация на премиерите. Ако се изключи тази счетоводна еквилибристика, това щеше да докаже дефицит в бюджета над предвидения и трудности за изпълнението му. Не искам да говоря и за по-малкото изпълнение по линия на косвени данъци, както и за причините, които наложиха да се отвори темата за сливане на НАП и Агенция Митници. Въпросите оставям на Вас и се чудя дали е добра събираемостта от приходните агенции", заключава Лъчезар Борисов.
.JPG?s=137237)
