Левон Хампарцумян: Русия не иска България извън ЕС, иска ни като слабо звено вътре

Можем да влезем в еврозоната, но трябва да си вкараме в ред бюджета догодина, каза финансистът

Левон Хампарцумян
Левон Хампарцумян Източник: Скрийншот видео кадър

"Технически все още може да ни се получи влизането в еврозоната, но трябва да си вкараме в ред бюджета догодина, за да не е очевидна инфлацията. Има начин това да се направи - ако се регулират енергийните помощи за бизнеса. Ще трябва да се направят компромиси - да се вкара бюджетният дефицит в рамки", каза председателят на Българския форум на бизнес лидерите Левон Хампарцумян в студиото на "Bulgaria ON AIR". Той подчерта, че еврозоната има много преимущества, а икономически активните хора ще бъдат на първо място. Транзакционните разходи са няколко стотин милиона, които ще останат във фирмите. 


"Има спекулация със страховете, тя има два компонента. Едната е чисто политически - да бъдем против, а другата има руско влияние. Русия не иска България извън ЕС, иска ни като слабо, клатещо се звено. Еврото е геополитическа котва. Бордът е хубаво нещо, но при лоша комбинация в парламента, ще гласуват за излизане от борда", каза още Хампарцумян.

 

По думите му в еврозоната можехме да влезем още през 2007 година.

"Българските политици така питаха дали ще ни пуснат в еврото, че да им кажат - не. Процесът за влизане в еврото е по-важен от самото влизане в еврото. Искат се реформи, правила. Иска се членовете в еврозоната да имат доверие в нас", посочи гостът. В БНБ няма единомислие относно еврозоната, каза финансистът. 


"Стигаме до сложен въпрос - за хипотези, които са перфектно записани в докторати и се поощряват в академичните среди. Същото е и с ваксините. Когато помолите неподготвени хора да арбитрират високопрофесионален спорт, става мазало", даде пример гостът и коментира минималната работна заплата, като подчерта, че 850 лева имат една стойност в София и друга в икономически неразвитите части на страната. 

 

"Българската администрация няма инструмента да фокусира увеличаване на заплати и помощи на бедните по прецизен начин. Примерно - хора, които се осигуряват на минимална заплата, но получават в плик още толкова. Нарастването на минималната заплата би довело до ръст на сивия сектор. Има сегменти, които няма да могат да плащат тази заплата. Трябва да направим максимално много неща прозрачни и управляеми", категоричен е Хампарцумян.

Още от "Бизнес и финанси"

Очаква се предложението за размера на минималната заплата за 2026 г., експерти коментираха запазването на сегашния механ

Социалният министър Борислав Гуцанов вече обясни, че ако остане сегашният механизъм, МРЗ за следващата година ще бъде около 1200 лв.

Прочетете повече прочетете повече

В МЗХ се обсъдиха с бранша критериите за подбор по интервенциите за инвестиции в земеделски стопанства и преработка на с

В Стратегическия план има заделен значителен ресурс, именно за подобряване конкурентноспособността на сектора, заями зам.-министър д-р Лозана Василева

Прочетете повече прочетете повече

Европейският доклад за потребителите разкрива: онлайн измами, фалшива храна и подвеждащи етикети подкопават доверието в

Особено тревожно е състоянието при храните – широко разпространено е подвеждащо етикетиране, използване на термини като "био" и "еко" без реална сертификация, подмяна на съставки и заблуждаващи здравословни твърдения

Прочетете повече прочетете повече

Свободният енергиен пазар ще обхване 4,5 милиона битови потребители в България – какво ще определи избора им, когато въз

Премахват се и фиксираните квоти електроенергия от АЕЦ, ТЕЦ и ВЕЦ за регулирания пазар, а балансиращият пазар се преструктурира по европейски правила.

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени