Любомир Дацов пред Zonanews: Макроикономическият сценарий на БНБ е по-реализируемият, според мен. Трендът на инфлацията ще е нагоре

Интервю на Живка Кехайова с Любомир Дацов, бивш заместник-министър на финансите

По предварителни данни на НСИ индексът на потребителските цени за януари 2022 г. спрямо декември 2021 г. е 101.5%, т.е. месечната инфлация е 1.5%. Годишната инфлация за януари 2022 г. спрямо януари 2021 г. е 9.1%. Средногодишната инфлация за периода февруари 2021 - януари 2022 г. спрямо периода февруари 2020 - януари 2021 г. е 4.1%. Потърсихме за коментар финансиста Любомир Дацов, който е  бивш заместник-министър на финансите в две последователни правителства. Работил е за Министерството на финансите от 1992 до 2009 г.

Какъв е коментарът Ви. Отчетът на НСИ не дава ли поредна крива на инфлацията, различна от заложената от правителството при формиране на Бюджета?

9,1% не е средногодишна инфлация, а инфлация на годишна база. Средногодишната е 4,1%. Да, има малко ускоряване на инфлацията спрямо 7,8%, предвиждана от министъра на финансите, но данните за средногодишната може да се окажат различни. Ако паднат цените на сезонните плодове и зеленчуци, или ако се урегулират цените на газа, например, картината ще е доста различна. Ако се намали цената на вноса, индексът може да стане отрицателен.

Аз съм скептичен обаче, че цените на храните ще се върнат на предишните си стойности. Ще имаме по-висока инфлация от тази, която сме имали преходните години. Голямата, ускорената инфлация в момента е инфлация заради цените на енерготносителите. Последната зависи много от сезона - сега е зима и се разходва много повече от лятото. Зависи от политическа конюнктура и решения - ето, кризата около Украйна я покачва.

Днес дойдоха съобщения, че Русия изтегля войските си от границата на Украйна - това ще се отрази със сигурност на пазарите, на цената на газа, където Русия е основен играч. Може да се успокои пазарът. От друга страна, според мен, проблемът с Украйна ще е дългосрочен - не знаем как ще се развият нещата в перспектива, какви политически решения ще бъдат предприети.

НСИ отчита средногодишна инфлация от досега 4,1%, но ако погледнем прогнозата на БНБ за средногодишна инфлация 7%, става ясно, че инфлацията още доста ще нарасне, за да се стигне такава средногодишна стойност. Трендът ще е нагоре. 

Прогнозите, които излизат са различни. Някои са за двуцифрена инфлация у нас. Като че ли общото между тьх е, че всички дават по-висока инфлация от предвидената от правителството, на базата, на която е правен Бюджета. Това не е ли риск?

Прогнозите се различават, защото в края на краищата въпросът опира до сценария, който е заложен при изграждането на модела. Но никой не може да предвиди чисто политическите фактори. Не може да се предвиди нагнетяването на напрежението около Украйна, например, какъв ефект ще има. Да, има една базова инфлация, която си стои заради преструктурирането на икономиките. Видяхме прогнозата и на ЕК, но в основната си част високата инфлация не е следствие от преструктурирането на икономиките, а е следствие от забавени доставки, от скока на цените на енергията и др.

Кой от сценариите тогава Ви изглежда най-реалистичен?

Макроикономическият сценарий на БНБ е по-реализируемият, според мен. Прогнозата е сценарий, в който набелязваш определени връзки, изследваш определени ефекти. Сценариите на Министерство на финансите и на БНБ са различни, а като са различни сценариите и данните са различни. Чрез математическия модел по някакъв начин оценяваш връзките и ефектите между различните компоненти, залагаш коефициенти, но оценката винаги може да е повече от една.

Математическият модел е едно уравнение, но никъде не е казано, че то непременно е вярно, колкото и на голяма висота да стават нещата вече. Както изглежда ние си вървим засега по сценария на БНБ, а и ЕК дава в своята прогноза 15-20% по-високи цени на енергията. Задържат ли се цените на енергийните ресурси на по-високо ниво и тази година инфлацията ще се задържи по-висока.

Ще има ли някаква стабилизация у нас?

Стабилизация може да има, когато се прави стабилизационна политика. Политиката на правителството, поне на думи, не е стабилизационна, а е в обратна посока. Стабилизационната политика не е политика на експанзия, а на ограничаване.

Големият проблем не е ли в преразпределението на 44% от Бюджета - твърде много.

Икономиката е 100%. Като похарчиш повече през Бюджета, оставяш по-малко за частния сектор.  Въпросът е в ефективността. Съмнявам се, че някой би твърдял, че държавният сектор е по-ефективен от частния. По принцип не би трябвало да се случва особено в години, в които има растеж.