Институт GATE към СУ "Св. Климент Охридски" разкри нови хоризонти за науката, иновациите и технологиите по време на международния форум Up To GATE 2025: New Horizons, който събра водещи български и световни експерти в областта на изкуствения интелект и данните. Специален гост-лектор беше проф. Нобору Кошизука – една от най-значимите фигури в световната научна общност в областта на IoT, умните градове и изкуствения интелект. Той представи за първи път в света новата си концепция "Урбанетика", обединяваща изследователски области като изкуствен интелект, пространства за данни, умни градове и интернет на нещата.
Събитието, превърнало се в едно от най-значимите в сферата на дигиталните технологии, привлече представители на европейските институции, академичните среди и индустрията. Форумът откриха заместник-министърът на образованието и науката акад. Николай Витанов, заместник-кметът на София по дигитализация, иновации и икономическо развитие Иван Гойчев и ръководителят на Представителството на Европейската комисия в България Йорданка Чобанова, заместник-ректорът на СУ "Св. Климент Охридски" акад. Тони Спасов и председателят на УС на GATE проф. Анастас Герджиков.
"С всяка година GATE се утвърждава като една от ключовите платформи за разговора за бъдещето на изкуствения интелект, което вече не е въпрос на "дали", а на "как" – как да го използваме отговорно, етично и с реално въздействие върху обществото", отбеляза заместник-министърът акад. Витанов. Той подчерта, че България има нужда от центрове, които не само използват, но и създават иновации, какъвто е и институт GATE.
Заместник-кметът на София по дигитализация, иновации и икономическо развитие Иван Гойчев подчерта значимата роля на GATE за столицата чрез работата по Цифровия двойник на София - първият у нас дигитален модел на град, създаден с мисъл за по-устойчиво, отворено и интелигентно градско развитие.
Йорданка Чобанова подчерта стратегическата роля на GATE за ЕС. "Институт GATE е доверен партньор и приятел на Европейската комисия. Благодарение на неговата работа България вече има видимо място на европейската карта на изкуствения интелект", отбеляза тя. Ръководителят на Представителството на ЕК в България очерта европейската визия за бъдещето на ИИ – от изграждането на гигафабрики и суперкомпютърни инфраструктури до инвестиране в таланти, внедряване на AI в индустрията и създаване на общи европейски пространства за данни.
Акад. Спасов отбеляза тясната връзка между института и научната екосистема на СУ "Св. Климент Охридски", акцентирайки, че GATE е сред водещите центрове за върхови постижения в страната. Председателят на УС на GATE проф. Анастас Герджиков изтъкна постиженията на Института през последната година - участие в 20 европейски проекта, над 150 научни публикации и партньорства с повече от 500 организации по света. "GATE показва какво е възможно, когато водещи учени вдъхновяват амбициозни млади изследователи", посочи той.
Директорът на института проф. Силвия Илиева постави акцент върху ориентирания към човека научен подход. "Най-усъвършенстваната система, която можем да изградим, остава човешкият ум", каза проф. Илиева, подчертавайки, че мисията на GATE е да превръща знанието във възможности, данните – в прозрения, а иновациите – в напредък за България, Европа и света.
"Всичко, което постигаме, го постигаме заради нашите изследователи - хората, които всеки ден надскачат границите в науката", добави тя. Форумът проследи пътя от вдъхновението до реалното въздействие на изкуствения интелект и данните.
В своята специална лекция "Урбанетика: изграждане на екологична интелигентност в града чрез изкуствен интелект и данни" световноизвестният японски учен проф. Нобору Кошизука показа как AI и анализът на данни могат да трансформират градската среда, като създадат интелигентни и устойчиви градове, в които технологиите подпомагат хармоничното взаимодействие между хората, инфраструктурата и околната среда. Той постави акцент и върху сътрудничеството между ЕС и Япония за изграждане на отворени платформи за умни градове, демонстрирайки как обменът и споделянето на данни между държави, институции и индустрии могат да подпомогнат устойчивото развитие, иновациите и дигиталната трансформация на обществото.
Международните експерти от панела, посветен на регулаторните въпроси на AI, подчертаха необходимостта от експериментални рамки, които да подкрепят прототипирането, тестването и разработването на нови и нововъзникващи технологии. Примери от добри практики на световни гиганти като IKEA, Google и imec, разкриха необходимостта от създаването на условия за иноваторите да експериментират и разработват своите продукти, услуги и бизнес модели в я среда, която насърчава бързо прототипиране и тестване на идеи.
Програмата на Up To GATE 2025: New Horizons продължи с представяне на постиженията на Института в основните му научно-приложни направления "Градове на бъдещето", "Дигитално здравеопазване" и "Интелигентно управление". Специален панел бе посветен на споделянето на данни като движеща сила за иновациите. Международните експерти изтъкнаха необходимостта от стандартизация в пространствата от данни с цел постигане на оперативна съвместимост, изграждане на доверие и съответствие с нормативната уредба.
Ролята на научноизследователската дейност като основа за иновации и икономически растеж беше във фокуса на бизнес ориентирания панел, където специален гост-лекто беше Стефан Добрев, председател на УС на Европейския институт за иновации и технологии.
Дискусията събрa на една сцена представители на европейската иновационна екосистема, финтех сектора, индустрията, рисковия капитал и социалното предприемачество. В последвалата дискусия бяха представени конкретни примери и работещи модели за сътрудничество между изследователски организации, стартиращи компании, корпорации и инвеститори. В специални демонстрационни сесии изследователите на GATE представиха най-новите развития в Цифровия двойник на града, както и разработени инструменти, които могат да бъдат използвани от индустрията, институциите и гражданите.