Милиард лева от ПВУ са под риск, Брюксел склонен на отсрочени финансови инструменти

Служебният вицепремиер и министър на финансите Людмила Петкова предупреди, че има риск второто плащане по Плана за възстановяване и устойчивост да не бъде получено в пълен размер. Като причина тя посочи, че страната не е изпълнила част от заложените в ПВУ ключови реформи.

"Европейската комисия се очаква в средата на тази година да направи оценката по второто плащане, след което България има 6-месечен срок, в който, ако не представи информация за тези реформи, че са изпълнени, тоест законопроектите не са приети, съответно ще бъде наложена финансова корекция, която след това България не може да претендира да бъде установена", каза Петкова.

Във вторник Людмила Петкова и Владимир Малинов бяха изслушани в парламентарната комисия по евросредствата. На него стана ясно, че в средата на септември ще се разбере с колко ще намали плащането Европейската комисия, тъй като реално няма никакво време за приемане на четирите законопроекта, част от изискването на ЕК за даването на парите.

В същото време парите са предвидени в държавния бюджет и ако влязат само 300 млн. лв. в хазната, това ще се отрази под формата на дефицит. Още предишния ден Петкова каза, че при решение за орязване на парите, държавата ще има шест месеца все пак да изпълни изискваните от нея мерки, за да не изгуби окончателно парите. Факт е обаче, че приходите в бюджета ще са по-ниски и то не с малко.

И в пленарна зала Малинов повтори думите си от предишния ден, че в преговорите с Брюксел сме близо до съгласие за създаване на инструменти за финансиране на енергийни проекти, които да може да се прилагат и след 2026 г., когато принципно се проверява дали парите са използвани адекватно и по предназначение. Целта е за да се предотврати загуба на средства по главата за финансиране на енергиен проекти RePowerEU, която е част от Плана за възстановяване и устойчивост и за България са предвидени 479 млн. евро.

Малинов отново каза, че проектите по RePowerEU ще се обсъждат до последния момент, но в средата на август ще са ясни и ще се предложат на обществено обсъждане преди да отидат за одобрение в Брюксел. Много вероятно е да отпадне искането за ново еврофинансирате за проекта Greenabler за дигитализация на електропреносната мрежа, заради изискването на ЕК собственикът ѝ – "Електроенергийният системен оператор", да бъде изведен от шапката на "Българския енергиен холдинг", както и газовият оператор "Булгартрансгаз". Правителството обаче е против и ако ЕК продължава да не приема предлаганите от него "алтернативните мерки", този проект ще отпадне.

Кабинетът обаче готви друг, свързан с Маришкия басейн и концесионните площи там, каза Малинов, без да даде повече подробности.

От думите на Петкова пък стана ясно, че може да бъде предложено по RePowerEU да се финансират прокети за сгради с близко до нулевото енергийно потребление. Предшественикът ѝ Асен Василев искаше дори всичките близо 480 млн. евро да отидат за саниране на жилищни сгради като мярка със силен ефект върху намаляването на енергийното потребление.

Малинов повтори пред всички депутати и намерението за комбиниране на финансовите инструменти по RePowerEU и средствата по Фонда за справедлив преход, предназначени за трите въглищни региона Стара Загора, Кюстендил и Перник и те да са за нисколихвени или безлихвени кредити за енергийни проекти.

"Темата за финансовите инструменти е може би една от малкото теми, по която с преговорния екип на ЕК имаме най-голям процент на разбиране", коментира в сряда в пленарна зала Малинов. По думите идея на правителството е финансовите инструменти да бъдат използвани единствено и само за проекти в рамките на българската енергетика, а не по линия на други проекти или административни реформи по плана за възстановяване.

Петкова също повтори казаното предишния ден в комисия, че хода на предоговарянето на плана за възстановяване с Брюксел страната ни е поискала да отпадне изискването за намаляване на парниковите месии с 40 процента до края на 2025 г. спрямо нивата от 2019 г. Единият аргумент е войната в Украйна, другият – че със спирането сега на ТЕЦ "КонтурГлобал Марица Изток 3", а през 2026 г. и на ТЕЦ "Ей И Ес Гълъбово" намалението на вредните газове дори ще е преизпълнено.