Митата отдалечават САЩ от възможността да намалят търговския си дефицит

Предполага се, че предстоящият залп от мита на президента на САЩ Доналд Тръмп ще намали търговския дефицит на страната му, свивайки вноса. Забравена сред всички заплахи на администрацията на републиканеца е другата страна на търговското уравнение. По-големият износ не само намалява дефицитите, но и носи по-широки икономически ползи чрез по-добре платени работни места и повече иновации. И все пак в свят на глобални вериги на доставка, увеличаването на износа означава и увеличаване на вноса. По-високите и мащабни мита ще ударят и базираните в САЩ износители, пише Bloomberg.

САЩ не са голям търговец. Само една четвърт от тяхната икономика идва от международен обмен, далеч изоставайки от други страни от Организацията за икономическо сътрудничество и развитие (ОИСР), при които търговията е средно около две трети от общото икономическо производство. И за разлика от повечето други държави, значението на търговията в икономиката на САЩ намалява през последните години.

Все пак САЩ продават на света стоки и услуги на стойност около 3 трлн. долара годишно. Те са основен износител на суровини, като всяка година продават петрол, газ и въглища за близо 700 млрд. долара, както и зърнени храни, соя, месо и други продукти. Освен това продават услуги за повече от 1 трлн. долара годишно в чужбина, включително софтуер, реклама, филми и полети чрез авиокомпании, които превозват десетки милиони пътници.

Международните продажби предоставят големи възможности за растеж за базирани в САЩ компании и работници. Въпреки че икономическият растеж на САЩ наскоро изпревари този на развити и дори развиващи се икономики, клиентската база на САЩ е само 4% от населението на света. Независимо дали отглеждат храна, строят самолети или създават онлайн игри, компаниите, които обслужват само вътрешния пазар, имат ограничено пространство за бъдещ растеж.

Освен това експортно ориентираните работни места, особено тези в производството, са склонни да харчат повече. Според Комисията за международна търговия на САЩ работниците в експортно ориентираните индустрии печелят с 16% повече от своите колеги, ориентирани към вътрешния пазар. И експортно ориентираните бизнеси обикновено създават повече възможности за работа, отколкото индустриите, фокусирани върху вътрешния пазар.

Въпреки огромните икономически ползи от износа, САЩ губят глобален пазарен дял: делът им в международните продажби през 2023 г. е по-малко от 9%, което е спад от 12-те процента, отчетени през 2000 г. Вътрешните разходи и бариери са отчасти виновни за това. Въпреки изобилието от енергия, например, цените все още са високи в сравнение с индустриални конкуренти като Китай, Виетнам и Мексико. Заплатите, дори когато се вземе предвид по-високата производителност на работниците в САЩ, изпреварват тези на много конкуренти, както и нивата на корпоративния данък. И за много индустрии, включително минното дело, рафинирането и химическото производство, регулаторните и други пречки затрудняват развитието.

Износителите също така получават малка помощ от правителството на САЩ, поне в сравнение с много други страни. Държавните заеми и финансиране често се осигуряват трудно. Други форми на обществена подкрепа се предлагат на части в повече от дузина агенции - пейзаж, в който компаниите, особено по-малките, се ориентират по-трудно.

Оттеглянето на САЩ от търговските споразумения също така поставя техните износители във все по-неблагоприятно положение. Много страни, включително Китай, са подписали множество нови споразумения за свободна търговия, в това число Регионалното всеобхватно икономическо партньорство, Всеобхватното и прогресивно споразумение за транстихоокеанско партньорство, Африканското континентално споразумение за свободна търговия, Тихоокеанското споразумение за по-тесни икономически отношения, Споразумението за свободна търговия между Австралия и Великобритания и Споразумението за свободна търговия между Европейския съюз (ЕС) и Виетнам. Продължават и преговорите между ЕС и Индия, Южна Америка и Мексико.

Когато тези споразумения влязат в сила, износът между страните партньори ще стане относително по-евтин, отколкото с онези държави като САЩ, които остават извън пакта. Междувременно конкуренцията, честна или не, подбива продажбите в САЩ на някога доходоносните пазари. Мексико остава една от най-важните дестинации за износ на САЩ, купувайки стоки и услуги за около 370 млрд. долара всяка година. И все пак американските производители загубиха пазарен дял в сектори като обувки, дрехи, спортно оборудване, мобилни телефони, електроника, кабели, двигатели, автомобили и други през последните 20 години.

За да бъдат конкурентоспособни, американските износители на електронни части, машини, автомобили, фармацевтични продукти и други стоки се нуждаят от достъпни суровини от чужбина. Нито една държава днес не произвежда всяка част, компонент или съставка, която влиза в нейните продукти. Вече по-високите цени на стоманата и алуминия сигнализират, че произведените в САЩ двигатели, самолети и домакински уреди вероятно ще струват повече от японските, китайските и германските им аналози. По-широките мита, които се очаква да бъдат въведени тази седмица, ще задълбочат тези проблеми за базираните в САЩ износители.

Ако това не е достатъчно мрачно, нека не забравяме, че митата обикновено пораждат ответни мита, допълнително свиващи пазарите за базираните в САЩ износители. Китай наложи данъци върху американската енергия, автомобили, трактори и много селскостопански продукти. Европа заплаши с ответни мита върху стоманата, алуминия, уискито, мотоциклетите и др. Канада и Мексико до голяма степен се въздържат досега, но те също ще обложат американските стоки, ако отложените мита на Тръмп влязат в сила.

САЩ все още се радват на някои търговски предимства. Тяхната надеждна правна система, защита на интелектуалната собственост, човешкият талант, изобилието от финансиране и процъфтяващият потребителски пазар привличат компании и инвеститори от цял ​​свят. Всъщност САЩ отдавна са най-големият бенефициент на преките чуждестранни инвестиции.

Но митата застрашават и тези потоци. Да, някои компании ще инвестират в САЩ, за да получат достъп до пазара днес. Но те няма да могат да използват дейността си в САЩ като печеливша база за глобалните потребители или да достигнат до най-бързо развиващите се пазари. Американските компании ще станат по-малко предпочитани доставчици на суровини, капиталови стоки и междинни суровини за производителите от други държави. Американските производители ще бъдат изключени от глобалните вериги на доставка. А американските потребители и работници ще бъдат ограничени икономически.