Народното събрание даде мандат на Министерския съвет и Българската народна банка за ускоряване на техническата подготовка за приемане на еврото с целева дата 1 януари 2024 г. В подкрепеното решение, внесено от ГЕРБ, изрично е посочено, че България приема европейската валута при запазване на официалния валутен курс на лева към еврото - 1.95583.
В подкрепа гласуваха от ГЕРБ-СДС, "Продължаваме Промяната", ДПС и "Демократична България". От "Възраждане" бяха против, "БСП за България" се въздържаха, а "Български възход" гласуваха с "против" и "въздържал се".
В документа е записано Министерския съвет и БНБ да ускорят преговорите с европейските институции и страните членки, които участват в Механизма за обменните курсове и да ускорят техническата подготовка, съгласно Националния план за въвеждане на еврото, приет от МС на 27 май тази година.
От ГЕРБ като водещи вносители подчертаха, че с това решение страната ни дава ясен политически сигнал на европейските партньори за приемане на еврото от 1 януари 2024 г. Йордан Цонев (ДПС) обясни, че 44-ото НС е взело това решение заради опасенията от срив на лева и паника, и с него са успокоили българските граждани.
От "БСП за България" поискаха до 30 ноември да има анализ на БНБ за предимствата и предизвикателствата от присъединяването на България към еврозоната. Левицата настоя също да отпадне фиксирането на 1 януари 2024 г. като целева дата за приемане на еврото. Искането беше отхвърлено - "за" бяха 21 депутати, против - 149, 36 народни представители се въздържаха.
"Възраждане” поиска отлагане – според тях левът е една от най-стабилните валути. Асен Василев коментира, че за последно българският лев е бил стабилна валута след Първата и преди края на Втората световна война, когато е имал златно покритие. Малко по-късно целият златен резерв на България е изпратен в Москва, това е моментът, в който България престава да има силна валута, защото няма обезпечение.