Общо 61% от участниците в проучване на КФН са напълно удовлетворени от инвестиционните услуги

 Близо две трети – или 61%, от участниците в проучване на Комисията за финансов надзор, които използват инвестиционни услуги, заявяват, че са напълно удовлетворени от тях, а едва 4% не са удовлетворени. Останалите са частично удовлетворени, като посочват различни причини: липсата на прозрачност при предоставяне на информация за условията по договор – 5%, неудовлетвореност от реализираната доходност – 12%, липсата на прозрачност при предоставяне на информация за таксите – 4%, или високите такси – 26%.

Проучването на КФН е проведено от 3 септември до 3 ноември 2024 г. и има за цел да покаже каква е удовлетвореността на потребителите и техните предпочитания в небанковия финансов сектор, съобщават от институцията. В него участват 271 потребители на небанкови финансови услуги, като 96% (261) от тях са физически лица, а 4% (10) са юридически лица. Данните от проучването са публикувани на сайта на КФН.

Събраната информация от проучването е предпоставка за набелязване на действия за  усъвършенстване ролята на КФН като орган, който пряко е ангажиран със защитата на потребителите в капиталовия, застрахователния и сектора на допълнителното пенсионно осигуряване, както и за обследване на потребността от законодателни промени, при необходимост, коментират от Комисията.

Най-голям интерес към проучването проявяват физически лица с висше образование – 86%, от които с икономическо са 48% и 38% са с висше неикономическо образование. Доста ниска заинтересованост демонстрират потребителите със средно образование, както и тези с докторска степен. Над половината, 58% от участниците в проучването, са в зряла възраст - между 40 и 55 г., 28% са между 25 и 39 г., 11% са над 55 годишна възраст и едва 3% са между 18 и 24 години.

От КФН напомнят, че повечето от услугите в небанковия финансов сектор са с доброволен характер и изискват осъзната полза от използването им. От проучването става ясно, че по-малко млади хора имат твърдо формирано мнение относно полезността на тези продукти и услуги, за да преценят доколко са удовлетворени от тяхното използване. Затова Комисията организира всяка година обучителни семинари/ уебинари сред подрастващите. Целта на финансовата грамотност на потребителя е той да взема информирано решение при избора на продукт и услуга.

Потребителят трябва да определи своите нужди от конкретен продукт, да се запознае със спецификите на продукта, с правата и задълженията си при използването, и едва тогава, на база преживяването от използването на продукта или услугата, да определи нивото си на удовлетвореност. От проучването, което засяга капиталовия сектор, се разбира, че 66% от потребителите използват инвестиционни услуги, 7% са ползвали в миналото, а 27% не са използвали никога.

Предпочитани схеми за инвестиции
Над половината, 54% от потребителите, предпочитат да инвестират за собствена сметка на многостранна/организирана система за търговия, а 53% - в дялове на колективни инвестиционни схеми (КИС) и/или алтернативни инвестиционни фондове (АИФ), включително национални инвестиционни фондове.

От ползвателите на инвестиционни услуги 28% посочват, че инвестират за собствена сметка във финансови инструменти на гише/телефон, 16% инвестират на платформи за колективно финансиране, а 15% - чрез услуга "управление на портфейл".

Анализът на предпочитанията на потребителите спрямо тяхната възраст показва, че във възрастовата група 18-24 г. с най-голям дял са търгуващите за собствена сметка на многостранна/организирана система за търговия – 33%, 22% са търгуващите за собствена сметка на гише/телефон и 22% инвестират в дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ.

Във възрастовата група 25-39 г. най-много инвестират в дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ – 30%, 26% търгуват за собствена сметка с ФИ на многостранна/организирана система за търговия, 14% инвестират в платформи за колективно инвестиране, а 13% търгуват за собствена сметка на гише/телефон.

Във възрастовата група 40-55 г. 31% инвестират за собствена сметка на многостранна/организирана система за търговия, 29% инвестират в дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ, а 16% търгуват за собствена сметка с ФИ на гише/телефон. Във възрастовата група над 55 г. с най-голям дял са търгуващите за собствена сметка на многостранна/организирана система за търговия – 35%, 29% инвестират в дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ, а 19% търгуват за собствена сметка на гише/телефон.

При представляващите на юридически лица с най-голям дял са търгуващите на многостранна/организирана система за търговия – 30%, и инвестиращите в дялове на КИС и/или АИФ, включително НИФ – 30%, а 20% са търгуващите за собствена сметка на гише/телефон.

Ползата от анализи
Данните от анализа показват, че инвеститорите най-рядко прибягват до "инвестиционни проучвания и финансови анализи", "инвестиционни съвети", както и услуги по "предоставянето като обезпечение на ФИ от ИП/банка, като в замяна се получава финансиране за търговия на капиталов пазар".

Най–често използваният финансов инструмент са акциите – при 75% от участниците, 36% инвестират в дялове на предприятия за колективно инвестиране (договорни фондове, борсово търгувани фондове, алтернативни инвестиционни фондове, включително национални инвестиционни фондове), 12% в облигации, 12% в криптоактиви, 8% в ДЦК, 7% деривати, включително договори за разлика.

Рискове и вложения
От КФН посочват, че високият процент на инвестиращите в акции е обусловен от търсенето на инструменти с по-висока доходност. Процентът на инвестиращите в дялове на КИС свидетелства за все по-голямото разпознаване на този инструмент като алтернативна възможност за по-висока доходност и с предимство за хеджиране на риска.

Ниските проценти на инвестиращите в криптоактиви и деривати са резултат от нагласата на българския инвеститор да поема по-нисък риск и ориентация към стратегии за постигане на дългосрочни инвестиционни цели и сигурни спестявания.

Що се отнася до очакванията на потребителите за регулиране на пазарите на криптоактиви и за повишаване на защитата им на тези пазари, особено след влизане в сила на новите Европейски регулации от началото на 2025 г. (Регламент (ЕС) 2023/1114 на Европейския парламент и на съвета от 31 май 2023 г. относно пазарите на криптоактиви – MiCA), те са предпоставка за очаквано нарастване на дела на тези, които ще инвестират в този инструмент в бъдеще.

От КФН предупреждават, че въпреки новите регулации, криптоактивите остават високо рискови заради технологията на която са базирани, и инвеститорите трябва да имат предвид, че са силно волатилен финансов продукт.

Финансови параметри на инвестицията
Над половината, 53% от участниците в проучването, които използват инвестиционни услуги, правят вложения със суми над 4500 лв. годишно, 17% - между 2000 и 4500 лв., 16% - между 1000 и 2000 лв. и 14% - до 1000 лв.

Експерти в областта споделят, че е приемливо потребителите да отделят минимум 20% от нетния месечен доход за инвестиции. Най-често инвестиращите на капиталовия пазар ползват услугите на инвестиционен посредник – 82%, 19% – на управляващо дружество, 18% на кредитна институция в качеството ѝ на инвестиционен посредник, 10% на доставчици на услуги за колективно финансиране и 3% на лице, управляващо алтернативен инвестиционен фонд.

Оценка на доставчика
Въпросът за смяна на доставчика на инвестиционни услуги е пряко свързан с удовлетвореността от използваните инвестиционни услуги. Най–голям процент от потребителите, изразили частична удовлетвореност, посочват високите такси като причина – 26%. Това е и една от основните причини за смяна на доставчик на инвестиционни услуги.

Резултатите, че около 64% са потребителите, които не са сменяли доставчика си на инвестиционни услуги, а 29% са тези на които се е налагало да го сменят, но към момента са доволни от настоящия, показват високата удовлетвореност от предоставяните инвестиционни услуги.

Що се отнася до мнението на потребителите за осъществяваната от КФН регулаторна и надзорна дейност, става ясно, че повече от половина изразяват удовлетвореност, като 16% са изцяло удовлетворени, 26% са удовлетворени, но отправят препоръки за законодателни промени, 27% - за подобряване защитата на потребителите, финансовата грамотност и осведоменост, 17% - за подобряване на надзорната дейност, вкл. прилагане на административни санкции, 24% от потребителите не могат да преценят дали са удовлетворени от регулатора, а 10% посочват, че не са удовлетворени.

Дигитални канали и информация
От данните се разбира, че малко повече от половината потребители на инвестиционни услуги, участвали в проучването, които заемат дял от 55% използват дигитални канали за информация. Анализът показва, че информацията, която най-лесно се визуализира за потребителите при използване на дигитални канали, се различава от очакваната и значима за тях такава.

Голяма част, около 73% от потребителите, посочват, че за тях е важно на леснодостъпно място да получат информация за таксите и комисионите, но само 36% посочват, че това наистина е така. Общо 59% посочват, че за тях е важно да получат информация дали доставчикът на услугите притежава лиценз за извършване на инвестиционна дейност, но само 33% казват, че информацията се визуализира на леснодостъпно място.

По-големи очаквания имат потребителите и при предоставяне на информацията за договорните условия: Общо 44% споделят, че тази информация е важна за тях, но само 21% посочват, че я получават на леснодостъпно място. Общо 33% от потребителите заявяват, че за тях е важна информацията за гаранционните схеми, които обезпечават инвестицията им, но само 11% казват, че имат достъп  до тази информация на видно място.

От КФН подчертават, че изразеното мнение от потребителите коя е важната информация за тях е полезно и за доставчиците на инвестиционни услуги с цел повишаване удовлетвореността им от предоставяните от тях услуги. Голяма част от потребителите, около 31%, използващи дигитални канали в процеса на инвестиране, са категорични, че не се доверяват на никакви инвестиционни съвети и информация, получени чрез дигитални канали.

Общо 54% от всички потребители посочват, че вярват на информация и инвестиционни съвети на професионални лицензирани консултанти, 26% се доверяват на споделена информация в социалните мрежи, 6% от потребителите посочват, че се доверяват на инвестиционни съвети и информация от изкуствен интелект или от инфлуенсъри.

От КФН напомнят, че съществува значително висок риск от доверяване на инфлуенсъри или на изкуствен интелект за инвестиционен съвет или препоръка. Използването на AI по всякакви теми и въпроси навлиза широко в ежедневието, но използващите го потребители следва да отчитат характеристиките му и алгоритъма за набиране на информация, както и да бъдат предпазливи при използването му за инвестиционни цели.

Предвид актуалността на темата за устойчиви инвестиции и все по-голямата заинтересованост на обществото е проучената информация каква част от потребителите, използващи инвестиционни услуги, проявяват интерес и инвестират в устойчиви продукти. Данните показват, че 59% не инвестират във финансов продукт, свързан с устойчиви инвестиции, 24% са инвестирали в такива продукти, а 17% планират да го направят.

Всички инвестирали в устойчиви финансови продукти посочват, че са получили предварителна информация за основните понятия, които са използвани за оценка на потребителските им предпочитания.