Половината от митническите системи у нас, предвидени да работят с евро, вече са преминали тестване

Подготовката за въвеждане на еврото у нас продължава. В петък стана известно, че българските власти са уверени в изпълнението и на инфлационния критерий за присъединяване към еврозоната и смятат официално да поискат от Европейската комисия и Eвропейската централна банка изготвяне на извънредни Конвергентни доклади.

Част от процеса по подготовка за влизането ни във валутния съюз е и българската митническа администрация. План за адаптиране за работа с евро на информационните системи на Агенция "Митници" (АМ) включва 16 информационни системи на АМ, както и други пет, чиито авторски права не са собственост на АМ. 

До края на миналата година осем системи на митниците, адаптирани за работа с евро, са преминали успешно тестови изпитания, съобщиха за БТА от Агенция "Митници". Планът, по който работят, е изготвен във връзка с приетия от Министерския съвет през 2023 г. Национален план за въвеждане на еврото в Република България.

Като цяло технологиите играят централна роля в модернизацията на българските митници, като предоставят инструменти за по-бърза, по-надеждна и по-прозрачна обработка на стоки, и проверка на хора и превозни средства.

За изграждане на интегрирано гранично управление, с цел повишаване на ефективността на граничния контрол, повишаване на пропускателната способност на ГКПП, улесняване на законния бизнес и облекчаване на гражданите, през изминалата година митническата администрация е работила по 11 приоритетни ИТ проекта за надграждане на съществуващи и изграждане на нови информационни системи на Агенция "Митници".

Така например концепцията за централизирано оформяне при внос е позволила на икономическите оператори да централизират и интегрират на едно място функциите по счетоводство, логистика и дистрибуция и да намалят взаимодействието с митниците, като използват митническото учреждение за надзор като основен партньор за контакт.  

Проект за единно гише пък ще даде възможност на предприятията и търговците да предоставят данни в един-единствен портал в отделна държава членка, като по този начин ще се намалят дублирането, времето и разходите. 

През 2024 година приключи изпълнението на проект, свързан с пътните такси и разрешителен режим, чието внедряване премина успешно в средата на изминалата седмица - на 15 януари 2025 г.

Промените в бизнес процесите пораждат и промени в свързаните с тях информационни системи. Това е обусловило и стартирането на взаимосвързаната със законодателната реформа инициатива Електронни митници, чиято цел е да постигне изцяло електронно общуване между митниците и бизнеса в ЕС.

Тази нова електронна митническа среда в рамките на ЕС трябва да направи електронното общуване обичайно и регулярно, изключвайки хартиеното изцяло. Именно това е едно от най-сериозните предизвикателства пред българската митническа администрация - глобалната реформа на Европейската комисия в областта на Митническия съюз. 

Необходимостта от такава реформа идва с глобализацията и нуждата от гарантиране на сигурност и улеснения за търговията, както и по-добро регулиране на митническите процеси и процедури. 

В тази връзка Главна дирекция "Данъчно облагане и митнически съюз" на ЕК в партньорство с държавите членки е създала инструмент за управление и планиране на изпълнението на инициативата "Електронни митници", наречен Многогодишен стратегически план, който е пътната карта за развитие на всички митнически администрации на държавите членки. 

За да отговори на изискванията на европейско и национално ниво, Агенция "Митници" планира изпълнението в средносрочен и дългосрочен план на ИТ проекти за надграждане на информационните системи на Агенцията. Повишената надеждност на работата на системите й чрез намаляване на времето на неработоспособност ще допринесе за създаване на по-добра бизнес среда и конкурентоспособност за икономическите оператори, ще се гарантира осигуряване на прозрачност на работата и решенията на администрацията.

Облачната платформа на Агенция "Митници" е в експлоатация от началото на 2020 г. От митниците отчитат, че приложенията, инсталирани в нея, нямат непланирани прекъсвания на работоспособността, с което се постига 100 процента наличност на предоставяните от тях услуги.

В периода от септември 2020 г. до август 2024 г. към частната облачна среда на Агенцията има изградени общо 23 проекта, предоставящи услуги на митнически служители и икономически оператори. Използвайки облачни услуги, Aгенцията може бързо да разширява капацитета си, за да се справи с увеличените обеми данни и натоварване по време на пиковите часове.

Същевременно поетапното създаване на център за възстановяване при бедствия гарантира, че Aгенция "Митници" може да възстанови своите критични функции в случай на извънредна ситуация, като например природно бедствие, кибератака или срив на системата.

Електронното общуване на бизнеса и гражданите с митническата администрация се осъществява чрез електронен портал (Е-Портал). Чрез него за икономическите оператори е осигурен директен обмен на данни и потребителски интерфейс за достъп до системите.

Ползите за гражданите и бизнеса от модернизацията на системите е свързана с повишена сигурност и безопасност по отношение на стоките, които се допускат на европейския пазар, предотвратяване на различни нелегални практики, ускоряване на работата на легалния бизнес, чиито товари ще бъдат обработвани по-бързо и с по-малко формалности, унифициране на процедурите в различните държави членки. Ползите за администрацията са свързани с повече възможности за анализ на голям обем информация, бързо действие на системите и по-добра свързаност на ниво ЕС.

За финансиране на изпълнението на ИКТ проекти, Агенция "Митници" използва средства от оперативни програми по Европейските структурни и инвестиционни фондове и международни програми. В периода от 2015 г. до 2023 г. 95 процента от средствата за софтуерно развитие са осигурени от ЕСИФ и само 5 процента от националния бюджет.

В резултат на изграждането на различни нови инструменти и системи се очаква до 2032 г. да се достигне средно време за обработка на транспортно средство на ГКПП по-малко от 5 минути, средно време за освобождаване на пратка по-малко от 30 минути, както и да има напълно автоматизиран процес на митническото оформяне.