20 държави от ЕС са получили общо 46.4 млрд. евро под формата на грантове и заеми по инструмента за възстановяване на икономиката на съюза към края на 2021 г. Това става ясно от първия доклад за изпълнението на програмата за възстановяване "ЕС: Следващо поколение", чрез която се финасират плановете на отделните държави членки.
За сравнение, България все още не е финализирала плана си за възстановяване, който тепърва ще се разглежда и одобрява от Европейската комисия, като датите за това непрекъснато се отлагат във времето. Финансовият министър Асен Василев вече говори за април като месец, в който се очаква финалното одобрение. Договорите за изпълнение на всички заложени проекти трябва да бъдат сключени до края на 2023 г., а дейностите трябва да приключат до края на 2026 г.
Докладът на ЕК разглежда предимно финансирането на мащабния план за възстановяване на ЕС, който е на стойност 806.9 млрд. евро (750 млрд. евро по цени от 2018 г.) е и извън 7-годишния бюджет на съюза. Очаква се планът да превърне комисията в един от най-големите емитенти на дълг в евро.
За второто полугодие на 2021 г. ЕК е пласирала на финансовите пазари дългосрочни европейски облигации за над 71 млрд. евро при изключителен интерес от инвеститорите. При аукционите търсенето е надвишавало предлагането между 7 и 14 пъти, което според Илияна Цанова, зам.-генерален директор на дирекция "Бюджет" на ЕК, е "силен сигнал за доверието на инвеститорите в еврото като валута и в ЕС".
Постигната средната цена на финансирането е 0.14%. Това е изключително изгодно за държавите членки, които са заложили заеми в плановете си за възстановяване и директно се възползват от ниската лихва. "В сравнение - ако сега Италия емитира 10-годишен дълг, би платила около 1.80%, Испания - около 1.20%, България - над 1.15%", твърди Цанова, цитирана от Медиапул. България обаче на този етап не смята да кандидатства за дългово финансиране по плана, а вместо това ще емитира книжа директно на международните пазари.
-1.JPG?s=167663)
.JPG?s=153285)
%20(3).JPG?s=283796)
