Предоговаряме Плана за възстановяване

Правителството ще предоговори предвидените реформи в Националния план за възстановяване и устойчивост (НПВУ). Причината е, че сроковете за изпълнение са кратки и ако България не се справи навреме с тях, то голяма част от проектите ще трябва да се поемат от бюджета на страната. Това пък ще генерира риск от дефицит през 2026 г. Това съобщи днес вицепремиерът Томислав Дончев. Второто плащане по плана на стойност 653 млн. евро не е под въпрос, то ще бъде отказано, каза още той.

"След множество анализи и серия преговори ще ви запозная с някои детайли, които не са радостни нито за правителството, нито за българското общество. Мерките по целия план са 321. До момента трябваше да изпълним 115. Второто плащане, което е за 653 млн. евро, не е под въпрос - то ще бъде отказано със сигурност, въпреки че България изпълни 85% от реформите. Парите, с които разполагаме, ще ни бъдат достатъчни до септември тази година", посочи вицепремиерът.

"Крайният срок за извършване на плащания по НПВУ е август 2026 г. След тази дата разходите не са допустими. Тоест, ако ние имаме плащания по някой от проектите, които са септември-октомври 2026 г, те се покриват от бюджета. Ние сме получили само първо плащане и сме използвали половината средства от него. Плащанията са малко над 10% за 4 г. Сега за година и половина трябва да разплатим 90%, което очевидно е невъзможно. С колегите в ЕК постигнахме съгласие, че колкото е трудно и тежко да стартира анализ кои от проектите по плана да отпаднат. Ако те не отпаднат сега, ще останат да бъдат финансирани от държавния бюджет, което ще генерира риск от дефицит през 2026 г", заяви той.

Критерият, по който проектите ще се запазят е дали е са започнали и дали има вече обществени поръчки по тях. Анализът трябва да е готов до две седмици. "Идентифицирали сме 7 проекта, които няма да бъда как да бъдат реализирани до 30 август 2026, 15 други проекта са с много ниска възможност за реализация. Това означава, че тези инвестиции трябва да останат за сметка на националния бюджет и това ще се отрази много негативно на публичните финанси на страната за 2025 и 2026 година. Опитваме се да прецизираме всеки проект, какво можем да спасим, но където е невъзможно ще се наложи редукция на тези проекти. Надявам се до 2 седмици да имаме конкретни резултати", каза финансовият министър Теменужка Петкова.

Ако бъдат форсирани реформите в този им вид, както са заложени в плана ще доведат до големи щети за енергийния сектор, които ще плащат българските граждани, обясни пък енергийният министър Жечо Станков. България ще предоговаря с ЕК отделянето на ЕСО и "Булгартрансгаз" от БЕХ, което е ключова реформа по второто плащане. Според Станков, ако промяната се случи, това ще доведе до предсрочно изискване на облигационните заеми на стойност 1.2 млрд. евро, а инвеститорите ще намалят доверието си към енергийния сектор на България. Станков посочи и "извънредно поетия ангажимент от правителството "Петков" за 40% намаляване на емисиите във въглищните централи". По думите му няма такъв ангажимент в нито един регламент или директива и той "изкуствено поет за всяка една централа".

"Разбирайте дори една централа да затвори, то другите продължават да имат същия ангажимент да намалят емисиите с 40%", продължи той. Третата реформа, която Станков иска да предоговаря, е приемането на Пътна карта за климатична неутралност. "Тя по същество не приема допълнителен ангажимент пред Брюксел, но за сметка на това създава политическо напрежение и неразбиране в обществото, както и липса на обществена подкрепа", мотивира се той.

"За съжаление, новините от МРРБ също не са позитивни. Забавянето на програмата за саниране, което се е получило, прави ревизирането й невъзможно, което е условие по НПВУ. Дори не говорим за неизпълнени реформи, а резултат от престъпно бездействие и неглижиране, което е довело до просрочие в порядъка на 15 месеца", каза пък регионалният министър Иван Иванов.

С екипа ми работим в авариен режим, за да спасим каквото е възможно по първата част на програмата, а втората категорично не може да се случи със средства от НПВУ, допълни той. "Хубавата новина тук е, че има разбиране от правителството, че това е една от най-чаканите програми от хората. Тя касае пряко качеството им на живот и енергийните им разходи и в тази връзка уверявам всички граждани, че отпадащата част от НПВУ да бъде финансирана от националния бюджет", каза още Иванов.