Промяната се случи - 80% от българите се ограничават от основни храни, плодове и зеленчуци!

Сериозни мнозинства от българите споделят, че домакинствата им ограничават потреблението си заради проблема с цените на храните. На този фон, почти автоматично се споделят и одобряват всякакви мерки за спиране на ценовия ръст, включително и ограничения в надценката. Почти инстинктивно е общественото подозрение към големите търговци.

Проблемът става сериозен, защото на практика по-големите магазини за хранителни стоки се оказват и основно място за пазаруване. Също автоматично е и очакването за повече присъствие на български стоки. По традиция, обществото не показва резерви към държавни намеси. Това са част от изводите от бърз сондаж на "Галъп", с който Министерство на земеделието провери масовите настроения в трудната ситуация. Изследването е проведено по метода CATI (Computer Assisted Telephone Interview) сред 1000 пълнолетни българи, проведено между 14 и 19 март.

Притеснението на българите, че им се налага да ограничават потреблението, поради високите цени на храните, е широко споделяно – 80,2% признават това. 83% смятат, че ограничение на надценката е необходимо, при малко над една десета на обратното мнение (11,9%).

На този фон до публиката у нас изглежда е достигнала информация за инициираните проверки за ценообразуването на хранителните стоки в големите търговски вериги – 84,8% твърдят, че са чули за тях. 15,2% не са запознати. Разбира се, в такива отговори винаги има социална желателност и престижен елемент, но темата действително предполага интерес и това се отразява в данните.

Отзвукът е автоматично позитивен – над 90 на сто одобряват такъв подход, 6% изразяват неодобрение, а останалите не могат да преценят. При подобни, на практика единодушни нива на одобрение, не се открояват съществени разлики в нагласите на различните демографски групи. Минимални различия в отговорите са повлияни от жизнения стандарт, партийната ориентация и възрастта.

Идеи, свързани с държавна регулация на цените на основни храни, плодове и зеленчуци (85,5%) или дори създаване на държавни магазини с цел намаляване на цените на храни, плодове и зеленчуци (72,7%) срещат широко одобрение. Това допълнително потвърждава уловените и в други въпроси нагласи.

Причината за високите цени на хранителните стоки българите откриват най-вече у търговците – 79,1% от всички запитани смятат, че ценовата тежест се покачва заради тях. Минимален дял от респондентите смятат (2,3%), че отговорни за високите цени са главно производителите, а 15,7% смятат, че и двете страни допринасят за това. Малцина не могат да преценят.

По-възрастните респонденти са и по-склонни да търсят причината за високите цени у търговците. Подобни са нагласите и на жителите на големите градове. Относително по-големи (но отново по-малки от дяловете на отговорите "търговците") са дяловете в посока производителите сред най-младите респонденти, тези с висше образование и тези с доходи малко над средните за страната.

Обществото ни е, например, автоматично критично и по отношение на големите търговски вериги. Автоматизмите на негативизъм спрямо веригите достигат такава степен, че съществува почти единодушно в изследването убеждение, че веригите всъщност крият истинската си печалба и затова държавата трябва да ги принуди да я покажат и да платят реалните данъци.

Дялове от половината до около две трети по различни индикатори приемат, например, че рекламата на веригите заблуждава относно цените, качеството или пък приоритета върху родното производство.

14-19 март, CATI, 1% от извадката (база всички) отговаря на около 54 000 души. Абсолютна максимална грешка ± 3.1 при 50% дялове.