Напомпана със "стероиди" от трилиони рубли военни разходи, руската икономика се приближава до точката на пречупване. Докато официалните лица съобщават за победата над санкциите, хвалят се с ръста на БВП и увеличаването на доходите на стотици хиляди бедни хора, изпратени на война, руската централна банка тихо "бие тревога". Това съобщи The Moscow Times.
На среща в петък Централната банка повиши основния лихвен процент за седми път и го доведе до 19% годишно - ниво, което икономиката е виждала само веднъж през последните две десетилетия - през първите седмици на инвазията в Украйна, когато Русия беше ударена от "цунами" от западни санкции.
Централната банка обмисля повишаване на лихвения процент до 20% и може да го направи на следващото заседание, каза на пресконференция ръководителят на регулатора Елвира Набиулина.
По отношение на лихвата, определена от ЦБ, Русия вече е настигнала фалиралите държави и страните от третия свят. Настоящият лихвен процент на Централната банка на Руската федерация е по-висок от този в Замбия (13,5%), Гамбия (17%), Пакистан (17,5%) и е близо до нивото на Ангола (19,5%). А по-нататъшният й растеж ще постави Русия наравно със Зимбабве (20%) и Ливан (20%).
Такива ставки, отбелязва анализаторът на Alor Broker Алексей Антонов, са подобни на "шокова терапия" за икономиката. Но за какво се отнася предупреждението на Централната банка към руските власти? В края на август официалната инфлация от Росстат беше 9,05% и се забави за първи път от повече от година в сравнение с юли. Инфлационните очаквания на потребителите са 12.9%. Това е по-ниско от декември миналата година (14,2%) и по-малко от преди войната (13,7% през януари 2022 г.).
Това, което прави Централната банка, е "отчаяна мярка, за да не загуби изобщо контролируемост на ситуацията и да не се плъзне към инфлация от 20% и повече", пише Андрей Хохрин, главен изпълнителен директор на "Иволга Капитал". Условията за изпадане в криза са създадени, смята той. Основната причина са трилионните инжекции във военнопромишления комплекс и раздаването на пари на войници и доброволци на договор, които създават парично предлагане, което не е подкрепено със стоки.
"Бюджетната инерция, която все повече се съсредоточава около специалната операция, не отслабва. От гледна точка на икономиката това вече не е импулс, а гориво за нейното съществуване", заявява Хохрин.
През първата половина на годината правителството е похарчило рекордните 5,3 трилиона рубли за военни стоки, а до края на годината военните разходи могат да достигнат 13 трилиона рубли или 7-8% (крайно занижена оценк, бел. ред.) от БВП, изчислява Янис Клюге, изследовател в Германския институт за изследване на международната сигурност.
Законът за бюджета, приет миналата година, включва намаляване на военните покупки с 2,3 трилиона рубли през 2025 г. Но с начина, по който се развиват събитията, вече е трудно да се повярва, че това ще се случи, казва инвестиционният банкер Евгений Коган.
Инфлацията да излезе извън контрол и да потопи икономиката в криза при такива условия е въпрос на време, смята Хохрин: "Публичният сектор е все по-зависим от бюджетното финансиране и все повече се занимава с непродуктивна или нерентабилна работа. Ограниченията върху продуктивния, особено частния сектор, стават все по-забележими. След 3,5 месеца към повишения основен лихвен процент ще се добави ръстът на данъците. Достатъчно, за да създаде изкривявания, които са несъвместими с относително приличен живот".
.JPG?s=340556)
.jpg?s=55707)
