Руската централна банка предписа "шокова терапия" на военната икономика на Путин, основната лихва достигна тази на фалиралите държави

Напомпана със "стероиди" от трилиони рубли военни разходи, руската икономика се приближава до точката на пречупване. Докато официалните лица съобщават за победата над санкциите, хвалят се с ръста на БВП и увеличаването на доходите на стотици хиляди бедни хора, изпратени на война, руската централна банка тихо "бие тревога". Това съобщи The Moscow Times.

На среща в петък Централната банка повиши основния лихвен процент за седми път и го доведе до 19% годишно - ниво, което икономиката е виждала само веднъж през последните две десетилетия - през първите седмици на инвазията в Украйна, когато Русия беше ударена от "цунами" от западни санкции.

Централната банка обмисля повишаване на лихвения процент до 20% и може да го направи на следващото заседание, каза на пресконференция ръководителят на регулатора Елвира Набиулина.

По отношение на лихвата, определена от ЦБ, Русия вече е настигнала фалиралите държави и страните от третия свят. Настоящият лихвен процент на Централната банка на Руската федерация е по-висок от този в Замбия (13,5%), Гамбия (17%), Пакистан (17,5%) и е близо до нивото на Ангола (19,5%). А по-нататъшният й растеж ще постави Русия наравно със Зимбабве (20%) и Ливан (20%).

Такива ставки, отбелязва анализаторът на Alor Broker Алексей Антонов, са подобни на "шокова терапия" за икономиката. Но за какво се отнася предупреждението на Централната банка към руските власти? В края на август официалната инфлация от Росстат беше 9,05% и се забави за първи път от повече от година в сравнение с юли. Инфлационните очаквания на потребителите са 12.9%. Това е по-ниско от декември миналата година (14,2%) и по-малко от преди войната (13,7% през януари 2022 г.).

Това, което прави Централната банка, е "отчаяна мярка, за да не загуби изобщо контролируемост на ситуацията и да не се плъзне към инфлация от 20% и повече", пише Андрей Хохрин, главен изпълнителен директор на "Иволга Капитал". Условията за изпадане в криза са създадени, смята той. Основната причина са трилионните инжекции във военнопромишления комплекс и раздаването на пари на войници и доброволци на договор, които създават парично предлагане, което не е подкрепено със стоки.

"Бюджетната инерция, която все повече се съсредоточава около специалната операция, не отслабва. От гледна точка на икономиката това вече не е импулс, а гориво за нейното съществуване", заявява Хохрин.

През първата половина на годината правителството е похарчило рекордните 5,3 трилиона рубли за военни стоки, а до края на годината военните разходи могат да достигнат 13 трилиона рубли или 7-8% (крайно занижена оценк, бел. ред.) от БВП, изчислява Янис Клюге, изследовател в Германския институт за изследване на международната сигурност.

Законът за бюджета, приет миналата година, включва намаляване на военните покупки с 2,3 трилиона рубли през 2025 г. Но с начина, по който се развиват събитията, вече е трудно да се повярва, че това ще се случи, казва инвестиционният банкер Евгений Коган.

Инфлацията да излезе извън контрол и да потопи икономиката в криза при такива условия е въпрос на време, смята Хохрин: "Публичният сектор е все по-зависим от бюджетното финансиране и все повече се занимава с непродуктивна или нерентабилна работа. Ограниченията върху продуктивния, особено частния сектор, стават все по-забележими. След 3,5 месеца към повишения основен лихвен процент ще се добави ръстът на данъците. Достатъчно, за да създаде изкривявания, които са несъвместими с относително приличен живот".