Служебното правителство напук на Асен Василев и преговарящите внася свой Бюджет

Служебното правителство не чу призивите на съпредседателя на “Продължаваме промяната” Асен Василев и ще внесе в парламента свой вариант на бюджет за следващата година. Това стана ясно в вчера след заседанието на Министерския съвет.

Бюджетът не предвижда реформи, структурни промени или намаляване на персонал в администрацията, той е рамка, а реформите ще бъдат одобрени от парламента, разясни служебният финансов министър Валери Белчев. Силно са застъпени обаче социалните разходи, подчерта той.

"Имаме амбицията нивото на доходите на пенсионерите да бъде запазено и след края на ковидмерките", разясни той. Бонусите обаче ще са върху новите размери на пенсиите, които влизат в сила от 25 декември. Според приетите от 46-ия парламент промени от Коледа пенсиите ще бъдат преизчислени, като тежестта на всяка година стаж се вдига от 1,2 на 1,35. Минималната пенсия ще стане 370 лв. , а максималната - 1500 лв.

Бонусът от 120 лв. тече от октомври и бе предвиден от 46-ия парламент до декември. Ако продължи да се изплаща, както обяви Белчев, най-ниската пенсия реално ще стане 490 лв. Това е с 5 лв. над сегашния размер на средната пенсия. Вечерта обаче финансовото министерство коригира министър Белчев. Минималната пенсия ще е 370 лв., а от януари до юни ще има добавка от 60 лв., уточниха от ведомството седем часа след изявлението на служебния министър. При този вариант хората с най-ниски пенсии ще вземат вече 430 лв. на месец, а не 420 лв. Така служебното правителство стопира намалението на пенсиите, което неминуемо следваше от Нова година, тъй като след тази дата НОИ няма законово основание да плаща сегашните бонуси. С вдигането на тежестта на стажа средно пенсиите се увеличават с по 84 лв., но с предвиденото спиране на бонусите реално те щяха да намалеят с около 33 лв., както в. "24 часа" писа.

Белчев не обясни каква ще е цената на предложението му, но според експерти само за бонусите към пенсиите ще са нужни 1,5 млрд. лв. От 1 януари минималната заплата да стане 710 лв., предвижда още проектобюджетът на служебното правителство. Това е с 10 лв. повече от договореното по време на коалиционните преговори за съставяне на ново правителство. 750 хил. души работят на минимална заплата и за тях това увеличение е изключително важно, коментира служебният финансов министър. Белчев предлага и запазване на плащането на втората година от майчинството на 650 лв.

Плановете на служебния кабинет и финансовия му министър са да приеме проектобюджет до 17 декември и той да бъде внесен в Народното събрание още преди сформирането на редовен кабинет, което се очаква да се случи около Коледа. "Ние трябва да спазим закона и да предпазим държавата от рискове", коментира Белчев защо не е чул предшественика си на поста и вероятен финансов министър в бъдещото коалиционно правителство Асен Василев - да не се прави бюджет, преди парламентът да излъчи новата изпълнителна власт.

Според Василев през януари държавата трябва да ползва 1/12 от бюджета за 2021 г., а междувременно новото правителство ще подготви своя проект и парламентът ще може да приеме бюджет 2022 през февруари. След вчерашните изявления на Белчев обаче изглежда, че служебното правителство ще изпревари с 2 месеца бюджета на редовното и ще предпоставят какви да са социалните му политики.

Вчера Василев и "Продължаваме промяната" отказаха да коментират действията на министър Валери Белчев и служебния кабинет. Непочтени сметки без кръчмар, определиха хода на Белчев от бъдещата коалиция Предложението надхвърля договорките на четирите партии за нова коалиция за 420 лв. минимална пенсия, 700 лв. най-ниска заплата, вдигане на максималния осигурителен доход според ръста на трудовите доходи.

С недоумение и възмущение приеха обявените от служебния финансов министър параметри на преговарящите за правителство партии. "Постъпката на Белчев е непочтена спрямо коалицията за правителство, която ще грябва да плаща това от януари", коментира социалниятт експерт на ИТН Мика Зайкова. Финансовият експерт на "Демократична България" Георги Ганевзаяви, че: "Това е сметка без кръчмар. И двете предложения не са нещата, за които ставаше дума в разговорите по сформирането на управленско мнозинство. Бюджетът трябва да е адекватен на неизвестната към момента бъдеща структура на изпълнителната власт. Няма как сегашният министър да знае дали ще има нови министерства, дали ще се преструктурират министерства. Това означава, че всички таблици ще трябва да се преразгледат до една". Ганев попита дали тези суми са съгласувани с НОИ.

От "Продължаваме промяната" и БСП дори не коментираха плановете на Белчев, които в няколко пункта се разминават с договореното в сферата на финансите и социалната политика от четирите партии. Запазване на пенсиите на сегашните нива, при които има добавка от 120 лв., решиха четирите партии, но без да уточняват как ще стане това. При техния сценарий обаче минималната пенсия трябва да е 420 лв., колкото в момента излизат 300 лв. пенсия и 120 лв. добавка. Четирите партии не уточниха как ще бъде постигнато това, но идеята беше да няма бонуси.

За разлика от служебния финансов министър, който не сподели намерения да увеличава осигуровки, четирите партии се разбраха за ръст на максималния осигурителен доход, така че хората с големи заплати да плащат повече. Като разбирателството е максималният осигурителен доход да е в размер 2,3 пъти средната работна заплата. Минималната заплата да е 700 лв., пък е споразумението, постигнато от преговарящите за ново правителство. Плановете на бъдещата коалиция са през юли 2022 г. да има актуализация на бюджета.

"Предложението на служебния финансов министър Валери Белчев още повече разкъсва връзката на разходите за плащане на пенсиите с осигурителните вноски и това е тревожно. Крайно време е да се намери математическа връзка между минималната пенсия и минималната заплата и вдигайки едното, да вдигнеш и другото. Тук това не присъства като разсъждения" - коментира пред "24 часа" шефът на надзорния съвет на НОИ и президент на КТ "Подкрепа" Димитър Манолов за предложените от служебното правителство параметри на бюджет за следващата година. Притеснително е и че не се говори за връщане към съотношението 1:10 на минималните и максималните осигурителни доходи, добави той.

Подкрепяме ръста на минималната работна заплата, но нашата позиция е, че трябва да е 764 лв. Това коментира икономистът от КНСБ Любослав Костов. Припомни, че в Европарламента се прие директивата за адекватни и справедливи минамални заплати, а според нея минималната трябва да е 50% от средната. Покупателната способност на хората с най-ниски доходи ще се вдигне реално с около 1,5-2%, което е много малко спрямо европейските нива, каза още той. Когато се вдига минималната заплата, се вдига и заетостта, разясни синдикалният икономист. "С по-висок ръст на минималната заплата ще се стимулира и вътрешното търсене, защото тези 60-70 лв., хората не си ги спестяват, а си купуват хляб и кашкавал и се стимулира реалният икономически растеж", каза Костов.

Според него продължаването на мярката за 120 лв. за всеки пенсионер е добра стъпка, която ще бъде подкрепена, но не решава генерално проблема с бедността. В момента пенсията на един българин, който е работил 40 г., не му стига да си посрещне дори разходите за лекарства и битовите сметки, каза още той. Според него трябва да се помисли какво ще се случи в средата на годината, когато тези пари се спрат, защото тогава доходът на пенсионера ще намалее със 120 лв. и отново ще влезем в същата спирала. Макар да има предвиден ръст от 12,5% на пенсиите от догодина, той означава 84 лв. средно на пенсионер.

При 370 лв. минимална пенсия от 25 декември и бонус от 120 лв. те ще получават 490 лв. през първите 6 месеца на 2022 г. Изведнъж като ги спрем, един милион пенсионери ще останат под линията на бедност от 413 лв. Този проблем отново ще е на дневен ред, обясни още той.

Бизнесът: 710 лв. е много, минималната заплата трябва да е по браншове: "Минималната заплата трябва да се договоря по икономически дейности. 710 лв. е много висока минимална заплата, като се вземе предвид, че към нея се прибавя и клас прослужено време, който у нас е средно от 10%" .

Това коментира председателят на Асоциацията на индустриалния капитал в България Васил Велев. Обясни, че така брутната минимална заплата става по-висока от средния осигурителен доход в редица браншове, които или трябва да преминат в сивия сектор, или да затворят. Според него пенсиите у нас са ниски, но с тази струна не трябва да се злоупотребява. Пенсионерите имат постоянни доходи, които се увеличиха, за разлика от на хората в реалния сектор, които изкарват парите и внасят в бюджета, обясни още Велев. Той поиска и мярката 60/40 да се трансформира в 100/75. Това означава, че когато предприятието работи - работодателите ще плащат пълните заплати, а когато не работи - програмата поема 75% от възнаграждението, обясни Велев.

Според него като втора мярка трябва да има подкрепа за фиксираните разходи на предприятията със спад на продажбите от над 30%. В бюджета пък да се предвиди компенсиране на свръхголемите цени на електроенергията за предприятията.

Източник 24 часа