S&P Global Ratings повиши перспективата пред кредитния рейтинг на страната ни

Икономиката на България има силни перспективи за реален растеж, със средни темпове от 3% за периода 2024-2026 г., воден основно от вътрешното търсене

S&P Global Ratings
S&P Global Ratings Източник: Pixabay

Международната рейтингова агенция S&P Global Ratings повиши перспективата пред рейтинга на страната ни до положителна от стабилна и потвърди дългосрочния и краткосрочния кредитен рейтинг на България в чуждестранна и местна валута 'BBB/A-2'. Положителната перспектива отразява мнението на рейтинговата агенция, че има вероятност, поне едно към три, България да се присъедини към еврозоната през следващите 24 месеца.

 

Управляващата коалиция, сформирана през юни, представлява първото стабилно правителство на България през последните две години, след проведени пет парламентарни избори. Една от основните политически цели на правителството е присъединяването на страната към еврозоната, което се планира да се постигне от 1 януари 2025 г. България може да не изпълни всички критерии за конвергенция, особено този за ценовата стабилност. Дори ако България не се присъедини към еврозоната през 2025 г., от рейтинговата агенция очакват, че присъединяването вероятно ще бъде отложено за 1 януари 2026 г.

 

Въпреки застаряващата работна сила, икономиката на България има силни перспективи за реален растеж, със средни темпове от 3% за периода 2024-2026 г., воден основно от вътрешното търсене. Потреблението ще остане силно поради доброто представяне на пазара на труда, който подкрепя нарастването на реалните заплати. Достатъчното средства от ЕС за България, които S&P Global Ratings оценяват на над 30% от БВП за 2023 г., ще подкрепят инвестиционната активност през следващите години.

 

Получаването и използването на всички налични средства ще бъде предизвикателство, тъй като наближават крайните срокове по основните програми за финансиране - Многогодишната финансова рамка на ЕС 2014-2020 г. и Механизмa за възстановяване и устойчивост, в рамките на програмата "Следващо поколение ЕС" (NGEU).

 

S&P Global Ratings оценяват фискалните резултати на България като едни от най-добрите сред страните от Централна и Източна Европа и очакват, че текущите фискални планове ще доведат до дефицити под 3% от БВП в периода до 2026 г., запазвайки нетния държавен дълг под 20% от БВП. Очакват дефицитът по текущата сметка да остане нисък и свръхфинансиран от фондове от ЕС и потоци на преки чуждестранни инвестиции, ограничавайки нуждата от външно финансиране и запазвайки стабилна външна позиция.

 

S&P Global Ratings биха повишили кредитния рейтинг през следващите две години потенциално с няколко степени, ако България стане член на еврозоната. S&P отбелязват, че биха ревизирали перспективата пред рейтинга на стабилна, ако очакванията за присъединяване на България към еврозоната станат по-малко вероятни.

Още от "Бизнес и финанси"

Фискалният съвет: Държавният дълг нараства с притеснителни темпове

Фискалният съвет препоръчва промяна на законодателството, което привилегирова държавните служители, магистратите и полицаите по отношение на заплащането на личните им осигурителни вноски

Прочетете повече прочетете повече

Владислав Горанов за ултиматума на БСП-ОЛ: Нищо не е на всяка цена

От седмици се говори, че ПП-ДБ искат да рестартират бунтарските настроения от 2020 г., но ситуацията не е същата. Няколко седмици преди един от най-успешните проекти – влизането в еврозоната, да оставиш държавата без власт е безотговорно, разясни Горанов

Прочетете повече прочетете повече

Ново проучване за готовността на бизнеса в България и Европа да внедри дигиталните инструменти и AI

Над 8000 фирми в Европа, от които 2240 български, са анкетирани в рамките на проучване с цел анализ на нивото на дигитална зрялост и пътя им към внедряването ѝ

Прочетете повече прочетете повече

Доц. Борислав Цеков: Всеки нов опит за референдум за еврото е противоконституционен и обречен

Той се позова на предходно решение на Конституционния съд, което вече е дало ясни аргументи по темата. Според него държавата и нейните институции, включително Народното събрание, стоят зад историческия избор на българския народ за членство в ЕС, който е бил консенсусен

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени