Стоян Панчев: Мерките на управляващите са проинфлационни, а и не повишават икономическата активност

Икономистът Стоян Панчев и Добрин Иванов от Асоциацията на индустриалния капитал в България дискутираха в студиото на "Здравей, България" по темата за растящата инфлация у нас.

"Относно помощите от държавата - когато помагаме на хората в тежката ситуация с цените, ние допълнително стимулираме инфлацията. Този проблем стои пред всички правителства. Затова вчера на кръглата маса беше казано, че за да се спре скокът на инфлацията, трябва да има рецесия - чрез качване на лихвите, свиване на търсенето", каза Панчев.

Според него добра мярка е повишаването на прага за регистрация по ДДС. Единственият проблем е, че тя ще започне да действа след 6 месеца, поясни той. "Мерките бяха дефинирани като антикризисни, но нека видим каква е кризата. Тя включва повишени нива на инфлацията и намалени нива на икономическия растеж.

Предвиждахме растеж 4,8%, а от вчера прогнозата на ЕК е 1,6. Мерките не са достатъчно фокусирани. Те увеличават разполагаемите доходи в най-ниско доходните групи, което означава, че ще повишат търсенето. Мерките са проинфлационни, а не антиинфлационни.

От друга страна, те не стимулират икономическия растеж, защото не повишават икономическата активност. Приличат на мерките преди изборите, могат да бъдат дефинирани като предизборни.

Много е трудно когато имаш инфлационни процеси, да предприемеш такива мерки, че да не влезеш в рецесия", обясни Добрин Иванов. По думите му мерките не са достатъчно фокусирани и таргетирани.

"Времената са трудни и няма изглед да станат по-добри в краткосрочен план. Мерки от рода на повишаване на всички пенсии с еднакъв размер разрушават пенсионния модел.

Мерки като тази - всички ползватели на горива да получават някаква отстъпка, също не са достатъчни, защото някои хора нямат коли", каза още Иванов. Относно влизането на България в еврозоната, двамата са на различно мнение.

"Добра антиинфлационна мярка ще бъде да се забави влизането ни в еврозоната", каза Панчев. "Инфлацията в еврозоната е 2 пъти по-ниска, отколкото в България. Трябва да положим всички усилия, за да подготвим икономиката за влизане на 1 януари 2024 г.", твърди Иванов.