Управителят на БНБ Димитър Радев: Бюджетът е изправен пред сериозни трудности. Генезисът е политическата криза след 2020

Трябва да овладеем фискалната експанзия, да пречупим този тренд на проциклична фискална политика

Димитър Радев
Димитър Радев Източник: БНБ

Трябва да се пречупи тренда на процикличната фискална политика, която е фактор за увеличаване на цените на стоките и услугите. Това каза пред БНТ управителят на БНБ Димитър Радев в отговор на въпроса какъв трябва да бъде подходът при изготвянето на бюджета за 2026 година. Това напрактика ще е първият бюджет на страната ни в еврозоната.

 

"Не е тайна, че бюджетът е изправен пред сериозни трудности. Генезисът на тези трудности е политическата криза след 2020 година и свързаното с нея разклащане на фискалната позиция. Определено има тренд на влошаване през последните години и този тренд трябва да бъде пречупен. В този смисъл бюджета за 2026 година ще бъде индикатор дали има достатъчно здрав разум и политическа воля това да се направи," подчерта Радев.

 

По отношение на инфлацията управителят на БНБ каза, че "ще завършим с по-висока инфлация от тази, която е в еврозоната, но все още в управляеми рамки".

 

"Няма да има особен драматизъм поне в това, което официално се наблюдава и отчита като инфлация. Разбира се, дискусията и публичната, и сред хората за това колко са високи цените в магазините ще продължи, но от макроикономическа гледна точка това няма да представлява сериозен дисбаланс. Аз мисля, че сега имаме отлична възможност да направим така, че да продължим с процеса на увеличаване на реалните доходи и също време на възстановяване на фискалните буфери, ако фокусираме вниманието си върху това, което става в разходната част на бюджета и го управляваме по най-разумния начин. Тоест това още може да се направи. Ако продължават тези проблеми да ескалират, ще се окажем в положение, в което няма да има полезни ходове, нещо, което виждаме в момента. Вие споменахте Франция, но имаме такъв пример и близо до България - Румъния," предупреди Димитър Радев.

 

Според него "има желание на управляващите наистина да се вдигат определени данъчни тежести". "И далеч, и близко. Зависи от коя гледна точка разглеждаме проблема. Този сценарий ще бъде невъзможен в България, ако без забавяне се вземат мерки да пречупим негативния тренд по отношение на фискалната позиция от последните години. Ако оставим тези проблеми да ескалират, неопределено ще бъдем на пътя на това, което вие нарекохте румънски сценарий. Вижте, нашата приходна система, включително данъчната система, нейният дизайн е направен така, че да осигури безпроблемно финансиране на държавни разходи в размер до около 40% от брутният вътрешен продукт. Ако ние поддържаме устойчиво тези разходи, значително над тази граница, това неизбежно поражда два въпроса. Как ще се финансира? И отговорите не са толкова сложни. Чрез дълг или чрез увеличение на данъците или чрез комбинация на тези две възможности. А те не са добри възможности. Затова фокусът трябва да бъде върху това да овладеем фискалната експанзия, да пречупим този тренд на проциклична фискална политика. И в този смисъл, да, аз мисля, че бюджета за 2026 година е, може би, по-важен от бюджетите през всяка една от последните поне 5 години," каза още управителят на БНБ Димитър Радев.

Още от "Бизнес и финанси"

Владислав Горанов за ултиматума на БСП-ОЛ: Нищо не е на всяка цена

От седмици се говори, че ПП-ДБ искат да рестартират бунтарските настроения от 2020 г., но ситуацията не е същата. Няколко седмици преди един от най-успешните проекти – влизането в еврозоната, да оставиш държавата без власт е безотговорно, разясни Горанов

Прочетете повече прочетете повече

Ново проучване за готовността на бизнеса в България и Европа да внедри дигиталните инструменти и AI

Над 8000 фирми в Европа, от които 2240 български, са анкетирани в рамките на проучване с цел анализ на нивото на дигитална зрялост и пътя им към внедряването ѝ

Прочетете повече прочетете повече

Доц. Борислав Цеков: Всеки нов опит за референдум за еврото е противоконституционен и обречен

Той се позова на предходно решение на Конституционния съд, което вече е дало ясни аргументи по темата. Според него държавата и нейните институции, включително Народното събрание, стоят зад историческия избор на българския народ за членство в ЕС, който е бил консенсусен

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени