Управителят на БНБ разкритикува Бюджет 2024: Липсват буфери, няма ясен тренд за намаляване на дефицита

Проектът на бюджета за 2024 г. създава предпоставки за дисбаланси в икономиката, заяви по време на заседанието на бюджетната комисия в НС управителят на БНБ Димитър Радев. Комисията разглежда държавния бюджет и бюджетите на здравната каса и общественото осигуряване.

По думите му, така заложения дефицит е прекалено голям. В най-добрия вариант той трябва да бъде в рамките на 1% през следващата година и нулев до три години, смята той. "Не е реалистично да го постигнем, наясно съм. Това което е реалистично обаче, е че трябва да бъде заложен ясен тренд да се намали дефицитът в тригодишната прогноза - нещо, което ние не виждаме", обясни Радев, цитиран от БНТ.

По думите му, именно заради прекалено високите разходи спрямо приходите в бюджета инфлацията има предпоставка да расте, вместо да намалява. Така се получава разминаване между провежданата политика от БНБ по отношение на парите и тази на министерството на финансите по отношение на бюджета.

Управителят на БНБ обърна внимание също, че заложеният фискален резерв не отговаря на нормативните изисквания. Минималният му размер остава 4.5 млрд. лева, колкото е в момента, но това е ограничение само до размера на т.нар "Сребърен фонд". Трябва да има повече пари в него, посочи Радев.

Друга критика на Димитър Радев е, че няма необходимите буфери в бюджета за планираните разходи. Той препоръча 10-процентен буфер, който - ако не се реализират рисковете за задействането му, да бъде разходван през последното тримесечие на 2024 г.

Все пак управителят на БНБ отбеляза и две положителни неща свързани с план-сметката. Първо, той е предложен и се очаква да бъде приет до края на годината, което ще нормализира бюджетната процедура.

И второ - има заложени ясни цели, но все още има недостатък по начина, по който те ще бъдат постигнати. Разходите, заложени в проектозакона за 2024, са с 6,2 млрд. лева повече от приходите. Недостигът ще се финансира със заеми, като максималният размер на дълга, който страната може да поеме е до 10 млрд. лева. Бюджетът е изготвен при прогноза за 4,8% средногодишна инфлация и 3,2% ръст на икономиката.