За близо1,2 млрд. евро са преките инвестиции на Турция в България

Турция е един от водещите икономически партньори на България, заявяват от икономическото министерство

България и Турция
България и Турция Източник: IPA CBC Programme

Преките инвестиции на Турция в България към 1 януари 2023 г., /последната, за която имаме официални данни на БНБ/, възлизат на 1,176 млрд. евро. Това съобщиха от Министерството на икономиката и индустрията.

 

Турция е вторият по големина вносител на стоки в България, отрицателното салдо в двустранната търговия нараства с бързи темпове през последните 4 години, надхвърляйки 1,8 млрд. евро.

 

В периода от 2010 до 2018 г. балансът двустранната търговия е положителен за България, като най-успешни са 2011 и 2012 г., когато сме на плюс съответно със 666,4 млн. и 769 млн. евро. Последната година, в която имаме положително салдо, е 2018 г., тогава то възлиза на 150 млн. евро.

 

От 2019 г. турският внос постоянно расте и изпреварва износа ни, като дупката нараства от 25 млн. евро и достига 922,7 млн. евро през 2021 г. и 1,857 млрд. евро през 2022 г.

 

През първите девет месеца на 2023 г. Турция е на четвърто място между търговските партньори на България по отношение на износа и на второ по отношение на вноса, с дялове съответно 6,1% и 8,3% от общите данни за внос и износ за света. През първите девет месеца на 2023 г. ръстът на вноса надвишава този на износа, в резултат на което регистрираме отрицателно салдо за България, което е 11,9% по-малко в сравнение със същия период на 2022 г.

 

"Турция е един от водещите икономически партньори на България. Географската близост и потенциалът на турската икономика и пазар предопределят висока икономическа активност между българските и турските фирми", подчертаха от икономическото министерство.

 

През 2022 г. стокообменът с Турция е в размер на 7,415 млрд. евро /ръст от 41,9%, дял 7,2%/. Износът към Турция е в размер на 2,778 млрд. евро /ръст от 29,2%, дял 6,1%/. Вносът е в размер на 4,636 млрд. евро /ръст от 50,8%, дял 7,8%/.

 

Данните от стокообмена за периода от 2010 до 2022 г. показват неговото плавно нарастване от 2,368 млрд. евро на 7,415 млрд. евро. Единствено по-сериозен спад имаме в годината на пандемията 2020 г., когато той възлиза на 3,986 млрд. евро и намалява с 8,8% спрямо 2019 г., когато е бил 4,370 млрд. евро. През следващите 2021 г. и 2022 г. стокообменът се възстановява много бързо и достига съответно 5,224 млрд. и 7,415 млрд. евро.

 

За Турция изнасяме рафинирана мед и медни сплави, нефтени масла и масла от битуминозни минерали, необработено олово и цинк, жици, кабели и други изолирани проводници. От Турция внасяме нефтен газ и други газообразни въглеводороди, електрическа енергия, необработен алуминий и др.

Още от "Бизнес и финанси"

Азиатските пазари под напрежение преди очакваното понижение на лихвите от ФЕД

Решението следва данни, според които пазарът на труда продължава да отслабва, а цените не са се повишили толкова рязко, колкото се опасяваше след търговската война, водена от президента Доналд Тръмп

Прочетете повече прочетете повече

Около 50 % от бюджета на Програмата за морско дело, рибарство и аквакултури 2021–2027 г. ще бъде договорен до края на го

Това стана ясно по време на среща на заместник-министъра на земеделието и храните Стефан Бурджев с представители от сектор "Рибарство" в Изпълнителната агенция по рибарство и аквакултури в Бургас

Прочетете повече прочетете повече

Въвеждането на еврото няма да се отрази на финансирането по европейските програми в сектор "Земеделие" 

Това заяви заместник-министърът на земеделието и храните д-р Лозана Василева при откриването на среща от националната информационна кампания за въвеждането на единната европейска валута в Силистра

Прочетете повече прочетете повече

Информационна среща в Благоевград: България е готова за въвеждане на еврото от 1 януари 2026 г.

Събитието е част от националната информационна кампания, насочена към разясняване на ключовите аспекти и ползи от присъединяването на страната ни към еврозоната

Прочетете повече прочетете повече

София става столица на бъдещето: институт GATE събира световни умове за градовете на утрешния ден

Новината беше обявена от проф. Десислава Петрова-Антонова  - ръководител на направление "Градове на бъдещето" в институт GATE по време на 3D GeoInfo & 9th Smart Data Smart Cities 2025

Прочетете повече прочетете повече

Последни новини

Най-четени