Заплатата в плик затваря бъдещето не само на отделния човек, а и на много важни сфери и социални системи

Работници с по-ниско образование най-често се съгласяват на пари в плик, а работодателите, които плащат заплатите на своите служители "под масата" са микро, малки и по-рядко средни и големи предприятия. Това стана ясно по време на кръгла маса на тема "Заплата в плик" , организирана от Национална агенция за приходите.

Във форума взеха участие Министерство на финансите, Министерство на труда и социалната политика, НОИ, Главна инспекция по труда (ГИТ), изследователите по поведенческа икономика - д-р Ян Шмитц от университет Радбуд, Нидерландия и д-р Филип Дьоренберг, Център за Европейски икономически изследвания, Германия, Асоциацията на индустриалния капитал (АИКБ), представители на работодателски и синдикални организации, счетоводители и експерти.

Всички присъстващи в кръглата маса се обединиха около мнението, че най-ефективният подход за справянето с риска от укриване на доходите е информирането на обществото за това какви са загубите и негативите от недекларирания труд за всички заинтересовани страни, както и ползите от спазването на закона.

Изпълнителният директор на АИКБ Добрин Иванов изброи повече от 50 мерки за ограничаване и превенция на недекларираната заетост. Сред тях са законодателни промени, регулярни междуведомствени срещи за обмяна на добри практики, обучения на инспектори от НАП и ГИТ и др.

Заместник-министърът на финансите Александър Свраков изрази очакването си, че ако всеки от представителите на бизнеса, администрацията, синдикатите споделят своето мнение и дадат предложения, това ще доведе до успешното справяне с проблема.

Инспектори от Национална агенция за приходите и ГИТ са проверили общо 516 дружества за наличието на трудови договори на служителите и спазване на данъчно-осигурителното законодателство, стана ясно още по време на кръглата маса.

Работодателите, посетени от проверяващите, са определени като рискови, след подадени сигнали срещу тях и наблюдения на контролните органи заради съмнения, че в тях са наети работници без договор. Често в такива предприятия служителите са сключили 4-часов трудово договор, а работят 8 ч. или са осигурени върху минимална работна заплата, а в действителност получават двойно повече.

По думите на Екатерина Асенова, изпълнителен директор на ГИТ, заплатата в плик затваря бъдещето не само на отделния човек, а и на много важни сфери и социални системи и съответно на цялото ни общество.

"Работник, който получава 1500 лв., но работодателят му го осигурява на минималната работна заплата, в дългогодишен аспект ще изгуби близо 109 000 лв.", каза Антония Иванова, директор на дирекция "Комуникации" в НАП. 

"Въпреки че най-големи загуби от заплатите в плик търпят служителите, това явление нанася сериозни щети и на работодателите. Те могат да получат сериозни глоби, наказателни лихви, лишаване от право да участват в обществени поръчки, дори и да носят наказателна отговорност, като в същото време рискуват имиджа си сред партньори, клиенти, доставчици", коментира Калин Атанасов, държавен експерт в дирекция "Управление на риска".