85 % от живеещите в страната се самоопределят като българи

Към 7 септември 2021 г. българската етническа група обхваща 5 118 494, или 84.6% от лицата, отговорили на въпроса за етническа принадлежност. В сравнение с 2011 г. делът на тази група намалява с 0.2 процентни пункта. Това сочат окончателните данни на Националния статистически институт (НСИ) от Преброяване 2021. Тенденциите в демографските процеси, обуславящи измененията в броя и структурите на населението, се отразяват върху всички етнически групи в страната. В резултат на това намалява абсолютният брой на населението и на трите основни етнически групи, както и не настъпват съществени изменения в етническата структура между последните две преброявания.

Към турската етническа група са се самоопределили 508 378, или 8.4% от отговорилите лица. Относителният им дял намалява с 0.4 процентни пункта в сравнение с 2011 година. Към третия по численост цигански етнос са се самоопределили 266 720, или 4.4% от отговорилите лица. Относителният дял на населението от тази етническа група намалява с 0.5 процентни пункта в сравнение с 2011 година. Към други етнически групи са се самоопределили 79 006 души, или 1.3%. Лицата, които са посочили, че не могат да се самоопределят, са 15 746 (0.3%). Отговор "Не желая да отговоря" са отбелязали 63 767, или 1.0% от отговорилите лица.

Териториално разпределение по етническо самоопределение

В началото на миналия век в градовете са живели 18.2% от българите, 16.1% от турците и 20.5% от ромите. С течение на времето населението с българско етническо самоопределение се е урбанизирало значително повече в сравнение с другите две основни етнически групи. Към 7 септември 2021 г. в градовете живеят 77.5% от българския, 38.4% от турския и 51.0% от ромския етнос. Процесът на урбанизация в най-малка степен засяга турската етническа група, преобладаващата част от която през целия период 1900 - 2021 г. продължава да живее в села.

Българската етническа общност преобладава във всички области с изключение на областите Кърджали и Разград, където тя формира съответно 29.0 и 39.7% от населението на областта. Турската етническа общност е концентрирана териториално главно в областите Кърджали (64.5%), Разград (50.4%), Търговище (37.7%), Силистра (37.1%) и Шумен (31.3%). Общо в петте области живее почти половината от населението, самоопределило се към турската етническа група - 48.4%. Ромската етническа група е разпределена териториално във всички области на страната. Най-голям е делът на ромския етнос в областите Сливен - 15.3%, и Монтана - 11.5%, следвани от Шумен - 8.0%, Добрич - 7.2%, и Ямбол - 7.1%.

Възраст и етнос

Характерният за последните десетилетия процес на застаряване на населението засяга в най-голяма степен лицата от българската етническа общност. При тази група делът на населението на 65 и повече навършени години е най-висок - 25.0%, при 19.8% и 7.3% съответно за турската и ромската етническа група. Сред трите основни етнически общности най-висок е делът на младото население (0 - 14 навършени години) при ромите - 26.6% от самоопределилите се към този етнос. Почти два пъти по-малък е делът на младите при турската етническа група (13.8%) и най-нисък е този дял при българската общност - 12.0%. Една трета (33.1%) от лицата, които не могат да определят своята етническа принадлежност, и една пета от тези, които не желаят да отговорят, са на възраст до 14 навършени години.

Образование и етнос

Наблюдават се съществени различия в образователната структура на населението по етническа принадлежност. Докато при определилите се като българи на седем и повече навършени години 79.7% са с високо образование (29.2% с висше и 50.5% със средно), то при населението от турската етническа група с високо образование са 44.0% (8.1% с висше и 35.9% със средно), а при ромския етнос относителният дял на този показател е 15.2%, съответно 0.8% с висше и 14.4% със завършено средно образование. В сравнение с 2011 г. и при трите основни етнически групи се наблюдава положителна тенденция на увеличаване на абсолютния брой и относителния дял на лицата със завършено висше и средно образование. За десет години делът на населението със завършено висше образование нараства от 0.3 на 0.8% сред ромската етническа група, от 4.1 на 8.1% сред турската и от 22.8% през 2011 г. на 29.2% през 2021 г. сред самоопределилите се към българската етническа група.

От лицата на 15 и повече навършени години никога не са посещавали училище 0.3% от самоопределилите се към българската етническа група, 1.9% от турската и 6.4% от ромската етническа група. Децата в задължителна училищна възраст (7 - 15 навършени години), останали извън образователния процес, са 8.0% при ромската общност, 4.4% при турската и 1.3% от самоопределилите се към българската етническа група в тази възрастова група. Грамотността се определя като умението да се чете и пише с разбиране на прочетеното и написаното. Към 7 септември 2021 г. 11.8% от ромската етническа група на възраст 9 и повече навършени години са неграмотни. Този дял е 3.4% и 0.5% съответно за самоопределилите се към турската и българската етническа група.

Икономическа активност и етнос

Данните за икономическите характеристики на населението се отнасят до положението на лицата на пазара на труда през седмицата, предхождаща критичния момент на преброяването - 31 август - 6 септември 2021 година. Налице са значителни различия по отношение на участието на пазара на труда на лицата от различните етнически групи. Най-висока е заетостта във възрастовата група от 15 до 64 навършени години при българската етническа група с коефициент на заетост 66.8%, а най-нисък е този показател при ромската етническа група - 21.6%.

Безработицата е най-висока сред самоопределилите се от ромската етническа група. Повече от половината (51.2%) от икономически активните лица от този етнос са били безработни през наблюдавания период. Всеки пети икономически активен на възраст 15 - 64 навършени години от турската етническа група също е бил безработен през наблюдавания период. Най-нисък е този показател при самоопределилите се от българската етническа група - 8.4% от икономически активните лица. Незаетите и неучастващи в образование на възраст 15 - 29 навършени години през наблюдавания период варират от 17.5% за българската етническа група, 38.0% за турската до 62.6% за ромската.

Майчин език

Майчиният език е вторият традиционно изучаван при преброяванията етнокултурен признак. Той е първият език, усвоен у дома в най-ранно детство. Българският е майчин език за 5 037 607 души, или 85.3% от населението, турският - за 514 386 души, или за 8.7%, и ромският - за 227 974 души, или за 3.9% от отговорилите на въпроса. Друг майчин език са посочили 62 906 души, или 1.1%. Лицата, които са посочили, че не могат да определят майчиния си език са 10 633 (0.2%). Отговор "Не желая да отговоря" са отбелязали 49 602, или 0.8% от отговорилите лица. Връзката между етническото самоопределение и самоопределянето по майчин език е силно изразена.

Най-еднородна по майчин език е българската етническа група - сред отговорилите и на двата въпроса за етнос и майчин език 99.1% от лицата от българската етническа група посочват българския за майчин език, 15 687 (0.3%) - турския, 11 216 (0.2%) - ромския, и 10 224 (0.2%) - друг. Сред самоопределилите се към турската етническа група за 481 521 души (95.8%) майчин език е турският, а за 19 354, или 3.8%, майчин е българският език. Ромската етническа група e малко по-разнородна в своето самоопределение по майчин език: 215 792 души, или 82.8%, са посочили ромския за майчин език; 29 489, или 11.3% - български; 14 185, или 5.4% - турски.

Вероизповедание

Вероизповеданието е принадлежността на лицето към дадена група, обособена исторически и характеризираща се с извършването на определени религиозни обреди (източноправославни, католически, протестантски, мюсюлмански и други). Лицата, самоопределили се към християнско вероизповедание, са 4 219 270, или 71.5% от отговорилите на въпроса. Сред тях преобладават източноправославните християни - 4 091 780, или 97.0% от посочилите християнско вероизповедание, следват лицата с протестантско вероизповедание - 69 852 (1.7%), католическо - 38 709 (0.9%), и 5 002 (0.1%) са посочили арменско апостолическо вероизповедание. Отговорът "друго християнско" са избрали 13 927, или 0.3% от отговорилите на въпроса.

Мюсюлманско вероизповедание са посочили 638 708 лица, или 10.8%, юдейско - 1 736, а други вероизповедания изповядват 6 451 лица. Към 7 септември 2021 г. 305 102 (5.2%) лица са отговорили, че нямат вероизповедание, 259 235 (4.4%) са изпитали затруднения да определят своето вероизповедание, а 472 606 (8.0%) са отбелязали отговор "не желая да отговоря".

Възрастовото разпределение на лицата, самоопределили се към различните вероизповедания показва, че най-висок е относителният дял на възрастните (65+ години) при лицата, изповядващи юдейско вероизповедание - 28.6%, а най-нисък - при тези посочили "друго" (7.0%). Сходно с разпределението по етническа принадлежност, където най-висок е делът на лицата на възраст до 14 навършени години в категорията "не мога да определя" - 43.7% от посочилите този отговор.

Вероизповедание и етнос

При лицата, самоопределили се към българската етническа група, 3 980 131 души, или 79.9%, са с източноправославно вероизповедание, 33 749 (0.7%) - с католическо, 34 152 (0.7%) - с протестантско, и 107 777 (2.2%) - с мюсюлманско вероизповедание. Отговор "нямам" са посочили 245 845 (4.9%) лица, а "не мога да определя" - 190 807, или 3.8% от самоопределилите се към българската етническа група.

За 447 893 души (89.1%) от самоопределилите се към турската етническа група отбелязаното вероизповедание е мюсюлманско, 4 435 (0.9%) са избрали източноправославно вероизповедание, 13 195 (2.6%) от тази етническа група са посочили, че нямат вероизповедание, 15 622 (3.1%) не са успели да се самоопределят.

Сред самоопределилите се към ромската етническа група преобладават тези с източноправославно вероизповедание - 75 745, или 29.1%. Мюсюлманско вероизповедание е посочено от 45 817 (17.6%) от ромите, протестантско - от 32 325 (12.4%), "нямам" вероизповедание са отбелязали 37 232 (14.3%) и "не мога да определя" - 41 517 (15.9%) от самоопределилите се към ромската етническа група.

Най-висок е делът на лицата, които са декларирали, че не желаят да посочат вероизповеданието си сред ромската етническа група - 9.1%, а най-нисък - сред лицата, самоопределили се към турската етническа група (4.0%). В териториален аспект най-висок е делът на самоопределилите се към християнско вероизповедание в областите Кюстендил (88.5%), Видин (86.9%), Перник (86.6%) и София (83.4%), а най-нисък - в областите Кърджали (15.6%), Смолян (24.2%) и Разград (35.8%).

Лицата, самоопределили се към мюсюлманско вероизповедание, са концентрирани предимно в областите Кърджали (69.6%), Разград (55.0%), Търговище (43.7%), Смолян (41.1%), Силистра (39.1%) и Шумен (34.3%). Най-нисък е този дял в областите Видин, Монтана, Перник и Кюстендил - по 0.1% от отговорилите на въпроса.

Религиозност

Религиозността е мироглед и поведение, нагласи и обичаи, основани на вярата в божествено или висше същество, свръхестествени сили, както и съвкупност от морални норми, практики, ценности, институции и ритуали, съпровождащи този мироглед. Към 7 септември 2021 г. 3 031 289, или 51.4% от отговорилите на въпроса "Религиозен ли сте?", са отбелязали "да", 24.7% са отбелязали "не", 13.0% "не мога да определя", а 10.9% са избрали отговор "не желая да отговоря на въпроса". От отговорилите с "да" 56.0% са жени, а 44.0% са мъже.

Комбинирането на въпросите за вероизповедание и религиозност показва, че 77.6% от самоопределилите се към мюсюлманско вероизповедание са посочили, че са религиозни, докато при самоопределилите се към християнско вероизповедание този дял е 59.1%. Етнокултурните характеристики на населението са обект на наблюдение от началото на 135-годишната история на преброяванията в страната. При първите преброявания, проведени в края на ХІХ век (1887 и 1892 г.), са наблюдавани признаците "вероизповедание" и "матерен език".

През 1900 г. е включен признакът "народност". При преброяването, проведено в края на 1946 г., вероизповеданието отпада, а другите два признака фигурират до 1975 г., като вместо матерен език се използва наименованието "майчин език". Единствено през 1985 г. тези признаци са изключени от програмата на преброяването. При преброяванията, проведени през 1992 и 2001 г., се наблюдават признаците "етническа група", "майчин език" и "вероизповедание", а при преброяванията през 2011 и 2021 г. е добавена и "религиозност". При последните три преброявания въпросите, свързани с етнокултурните характеристики, са доброволни.