Настояваме понятието "общата история" да се дефинира ясно и да включва "лицата, родени и израснали на територията на "географска" Македония, които са служили на българската държава или църква (средновековна или модерна), или са се борели са тяхното възстановяване. Това призоваха от Българския културен клуб - Скопие (БККС) в позиция, изпратена до медиите.
Повод за писмото им е предстоящата визита днес и утре на македонския премиер Димитър Ковачевски в София. Неговата визита е в отговор на българската официална делегация, която посети Скопие в първия ден от встъпването на новото правителство на Северна Македония.
В понятието "обща история" да се включат и хората или организациите, които са определяли своите говори като български, на базата на които е кодифициран днешния македонски език; лицата и организациите, които са се борили за автономна или независима Македония и са използвали българския книжовен език за своите документи, знамена и агитационни материали, пишат от нашия културен център.
Комисия по историческите и образователни въпроси би трябвало само да идентифицира и регистрира горепосочените лица и събития. Двете държави да се ангажират със съвместни чествания и формулировки в учебниците, при което оставащите разлики в интерпретацията на общата ни история да не са причина за обиди и нападки. Общата история е такава, каквато се е случила в действителност и каквато е отразена в автентичните документи, факти и свидетелства на времето.
Категорично отказваме да бъдем обект на "търговия с малцинства", пишат от нашия културен институт. Меморандумът на БККС подчертава, че "исканията за включване на македонските българи в Конституцията на РСМ, идват от същите сили и центрове, които насърчават и финансират исканията за признаване на "македонско национално малцинство" в България.
Те припомнят, че интересите на ОМО "Илинден" в Страсбург се защитават от Тони Менкиноски, председател на правната комисия на ВМРО-ДПМНЕ и адвокат на Орце Камчев. Както е известно, някои политически кръгове бяха предложили Камчев за почетен консул на България в РСМ, което не се реализира поради негативната реакция на обществеността.
Исторически необосновано и политически неоправдано е да се разделят или противопоставят понятията "българин" и "македонец", което е резултат на чужди доктрини, пишат българите в Македония. Включването на македонските българи в Конституцията на страната, без необходимата яснота за общата история и културно-историческо наследство с гражданите на РСМ, самоопределящи се като македонци, би донесло повече вреди, отколкото ползи и би обезценило съответната клауза в Договора.
Нашият статут би се свел до този на българите в Сърбия, които са признати за малцинство, но нямат аналогични съвместни корени, културни традиции и език със сръбското население. Най-доброто решение за всички би било ако преамбюлът на Конституцията на РС Македония декларира, че тя е държава на всички нейни граждани, без да изброява никакви етноси.
Това би било в хармония с гражданската концепция, която доминира в цялостното съдържане на Конституцията и би гарантирало равни права на всички етнически общности, без превратни тълкувания за превъзходство или дискриминация по етнически признак. В случай, че се вземе решение за включване на "част от ... българския народ", наред с "македонския народ" в съществуващия преамбюл, непременно трябва да се спомене и общата им история, дефинирана с Договора (за добросъседство).
30-годишнината от признаването на тогавашна Република Македония от страна на Република България е уникален държавнически и дипломатически акт. Той спомогна изключително за мирното отделяне на страната ни от бивша Югославия и за нейното международно утвърждаване, пишат сънародниците ни в Северна Македония.
Очакванията на българите в Македония са двамата премиери да намерят решение за трайно и необратимо сближаване и приятелство между братските общества на двете страни, посредством измерими и видими резултати в полза на техните граждани. Време е да се парират всички онези, които целенасочено вредят на добросъседството, извличайки лични и партийни дивиденти от раздори, омраза и противопоставяне.
Сближаване и приятелство между двете страни може да се постигне само чрез прилагане, конкретизиране и надграждане на подписания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество. Налагането на допълнителни, трудно реализуеми "червени линии" блокира преговорите и води до "замразяване" на конфликта, което е във вреда на съвместното бъдеще.
България може да се лиши от полагащата й се водеща роля в евроинтеграционния процес на Западните Балкани, а в РС Македония да се даде превес на националисти и изолационисти, които са против споразуменията с Гърция и България. Последните предпочитат реюгославизация чрез "утешителната награда", наречена "Отворени Балкани".
На фона на нерешения спор между Белград и Прищина, дестабилизацията в Босна и Херцеговина, както и на изостращия се конфликт НАТО-Русия, в национален интерес и на двете ни държави е възможно най-бързото и трайно решение на спора и даване на зелена светлина за предприсъединителни преговори на РС Македония и Албания с ЕС.
Очакването е, че така най-после би се изградил стратегическия за всички нас Коридор №8 и биха се прекратили всякакви опити за прекрояване на границите на Балканите. Върховенството на закона и демократичните порядки в ЕС биха създали много по-благоприятна среда за реализиране на правата на македонските българи, които трябва да навлязат смело и широко в обществения и политически живот на РС Македония, допринасяйки максимално за нейната европеизация и просперитет.
Според сънародниците ни в Македония решението в обективизирането на историята на РС Македония на основа на идеалите на историческата ВМРО за свободна и независима Македония на всички нейни граждани, без фалшифициране на историческите факти и българското културно-историческо наследство.
Би било естествено този процес на историческо обективизиране да се предвожда от партията ВМРО-ДПМНЕ, която претендира за наследник на историческата ВМРО. За съжаление, сегашното ръководство на ВМРО-ДПМНЕ отрича общата история с България и се противопоставя на подписания Договор за приятелство, добросъседство и сътрудничество.
Ето защо, на 5 октомври 2020 г. БККС публикува Меморандум за разрешаване на историческия спор, където се предлага Пътна карта с подробен времеви план за реализация на Договора.