На 22 септември 1908 г. в старопрестолно Велико Търново е провъзгласена Независимостта на България. В църквата "Св. Четиридесет мъченици" княз Фердинанд I прочита Манифеста към българския народ, с който Княжество България е обявено за независимо Българско царство.
Този исторически акт е естествен завършек на дългия път на българския народ към пълния държавен суверенитет. Три са ключовите дати, които очертават този път - 3 март 1878 г., 6 септември 1885 г. и 22 септември 1908 г. Всяка от тях има своето особено значение и е постигната с воля, усилия и жертви от страна на българския народ.
Княжество България поставя основите на модерната българска държава. Следващата решаваща стъпка е Съединението на Княжество България с Източна Румелия, извършено на 6 септември 1885 г. То е дело на самия български народ и неговия политически елит, вдъхновени от идеите и традициите на Българското възраждане. Съединението е защитено с оръжие по време на Сръбско-българската война, в която младата българска армия демонстрира своята решимост да защити националното единство.
След военния успех започва и дипломатическото утвърждаване на Съединението. То получава международно признание чрез Българо-турската спогодба от 20 януари 1886 г. и Топханенския акт от 24 март 1886 г., приет от Великите сили. За да бъде запазен формално авторитетът на султана, Източна Румелия остава разглеждана като автономна област под османски суверенитет, а князът на България е признат за неин управител.
Тридесет години след Освобождението България предприема и последната решаваща стъпка към своята пълна независимост. На 22 септември 1908 г. княз Фердинанд I, в присъствието на членовете на правителството и други обществени дейци, прочита Манифеста към българския народ в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново.
Символичното място на провъзгласяването не е случайно - старопрестолният Търновград и храмът, свързан с историята на Второто българско царство, подчертават приемствеността между средновековната и съвременната българска държавност.
22 септември остава една от най-значимите дати в българската история - символ на националното достойнство, държавността и стремежа към свобода и суверенитет. 118 години по-късно, честваме Независимостта на България с признателност към поколенията, които превърнаха националното обединение и свободата в реалност.