България проучва възможността за финансова помощ от ЕС за щетите от наводненията

България проучва възможността да поиска финансова помощ от фонд "Солидарност" на Европейския съюз (ФСЕС) за щетите от наводненията по Южното Черноморие. Това заяви министър-председателят акад. Николай Денков след среща с европейския комисар по въпросите на околната среда, океаните и рибарството Виргиниюс Синкявичюс. Премиерът припомни, че процедурите по оценка на последиците от бедствието в община Царево вече са започнали. Когато се установи стойността на щетите, ще стане ясно дали страната ни отговаря на критериите за отпускане на помощ от европейския фонд. Минималните прагове за регионално бедствие, приложими през 2023 г. за мобилизиране на средства от ФСЕС, са 95,46 млн. евро (186,70 млн. лв.).

"По отношение на щетите и работата по възстановяването на инфраструктурата в засегнатите райони държавата ще действа с национални средства, докато бъде готово становището на ЕК", подчерта акад. Денков.

"България е сред 14-те държави членки на ЕС, които не са изпълнили целите за актуалния период по отношение на отпадъците, но е постигнат голям напредък. 113 сметища са били закрити и това е много важна стъпка напред", отбеляза еврокомисарят. Той посочи, че България е последната държава в ЕС, която все още има различна система за изчисляване на таксите за смет на местно ниво - въз основа на цената на имота, а не според количеството отпадъци. Виргиниюс Синкявичюс препоръча това да се преразгледа.

Гостът похвали напредъка на София по отношение на използването на електрифициран транспорт, което се отразява положително на чистотата на въздуха. Въпреки това според него в тази посока трябва да се предприемат допълнителни мерки в енергийния сектор, особено в регионите, в които все още се използват въглища. 

През последните години въздухът ни става по-чист, отчете и министър-председателят. Това е свързано с усилия, които постепенно започват да дават резултат – например затваряне на най-замърсяващите топлофикации или електрически мощности, както и подмяна на отоплителните уреди на твърдо гориво.

"За да направим решителния преход, особено в регионите на Перник и Гълъбово, трябва да се предприемат решителни стъпки – или да бъдат затворени, или да бъдат технологично обновени производствата, така че да не замърсяват околната среда. Разбира се, това трябва да стане с грижа за хората, които работят там и ще бъдат засегнати," подчерта акад. Денков. Като пример министър-председателят изтъкна работата на правителството за разработването на териториалните планове за справедлив преход в областите Стара Загора, Перник и Кюстендил. "Ще се опитаме да минимизираме всички рискове и да се използват максимално ефективно средствата за развитие на регионите към нови технологии, които ще ги направят модерни и привлекателни", добави премиерът.