Банките остават силно ликвидни, печалбата спада, но остава позитивна

Системата остава добре капитализирана, силно ликвидна, но същевременно при спадаща, но позитивна печалба

Българската народна банка публикува данните за състоянието на банковата система към края на 2020 г. Заради кризисната година за българската икономика поради пандемията COVID-19 и реакциите към нея, е необходимо да се изследва какво е непосредственото въздействие върху банките. Системата остава добре капитализирана, силно ликвидна, но същевременно при спадаща, но позитивна печалба.

Текущата криза до момента се проявява като социално-икономическа, но не и финансова. За разлика от предходната криза, която засегна сериозно множество финансови институции и пазари, сега реакцията на централните банки беше навременна и доставянето на (прекомерна) ликвидност предотврати евентуална паника и недоверие, сигнали, за които възникнаха през март. Тя обаче спомогна за надуване на още по-голям балон в цените на някои финансови активи (акции и криптовалути). В дългосрочен период това би могло да има сериозни негативни последици за икономиките на най-експанзивните централни банки. Това зависи от затягането на кредитните условия и от повишаването на лихвените проценти, което не се предвижда скоро.

БНБ също реагира адекватно на кризата с възможните за режим на валутен борд инструменти. При положение че тя на практика не може да осигурява ликвидност на банковата система, както традиционна централна банка, тя се възползва от факта, че при настоящия режим банките са се научили да управляват ликвидността си като разчитат на собствени източници, на банките-майки и на междубанковия пазар. Част от средствата, които се инвестират в чужбина (и по този начин осигуряват ликвидност на банките-майки) бяха прехвърлени за ползване и управление в страната. По този начин колебанията на междубанковия пазар бяха изгладени, а ликвидността в системата стана достатъчна, за да гарантира стабилността ѝ.

Към края на 2020 г. балансовите активи на банковата система достигат 124 млрд. лева. Така те се повишават с 9,8 млрд. лв. (8,6%) спрямо края на 2019 г. Най-ликвидните активи през 2020 г. нарастват с почти 50% и достигат 27,1 млрд. лева, а относителният им дял спрямо общите активи се повишава с 6 процентни пункта. Ликвидният буфер достига 36,2 млрд. лева при нетни изходящи ликвидни потоци от 13 млрд. лева т. е. отношението на ликвидно покритие се увеличава до 279%.

Данните на БНБ показват спад на необслужваните кредити с над 400 млн. лв. на годишна база до 5,7 млрд. лв. Така средният дял на тези кредити спрямо общите с понижава от 7,6% в края на 2019 г. до 7,4% в края на 2020 г. При това се отбелязва подобряване на качеството на портфейлите и при кредитите за нефинансовите предприятия, и при тези за домакинствата, като и двата случая става въпрос и за абсолютно, и за относително измерение.

Тези оценки обаче не отчитат факта, че кредити с номинална стойност 6,36 млрд. лв. за предприятията и 1,71 млрд. лв. за домакинствата (общо над 8 млрд. лв.) са отсрочени. Те потенциално са необслужвани, тъй като ако длъжниците по тях бяха в добро финансово състояние, което им позволява да извършват навреме дължимите плащания, вероятно нямаше да искат отсрочване. Все пак е трудно да се каже каква част от тези кредити действително ще се окажат необслужвани, но е възможно при изтичането на мораториумите те сериозно да променят картината относно качеството на кредитните портфейли, необходимостта от начисляването на провизии и оттам върху печалбите на банките.

Нарастването на относителния дял на ликвидните активи означава намаляване на дела на кредитите и другите инвестиции, чиято възвръщаемост по принцип е по-висока. Всъщност общият размер на кредитите се понижава, но това е за сметка на кредитите за кредитни институции. Това до голяма степен са посочените ликвидни средства, които банките си върнаха от централите в чужбина. Вътрешното кредитиране не е засегнато от това развитие. Кредитите за нефинансовите предприятия се повишават с 4% на годишна база и достигат 38 млрд. лв., докато тези за домакинствата нарастват със 7% до 25,9 млрд. лв. Така общото увеличаване на тези групи кредити е с почти 3,16 млрд. лв. през 2020 г.

Пасивите на банковата система достигат 108,7 млрд. лв. в края на 2020 г. като растежът им на годишна база е 8,9% (8,8 млрд. лв.). Най-значимият елемент от банковите задължения продължават да са депозитите, чийто размер е вече 105,7 млрд. лв. при 97,2 млрд. лв. в края на 2019 г. Така банковата система успява да привлече нетно 8,5 млрд. лв. през 2020 г. въпреки тегленията на някои спестявания за посрещане на извънредните обстоятелства при кризата, свързани със загуба на доходи и обороти или допълнителни разходи за лечение. Всъщност допълнително са получени от домакинствата 5 млрд. лв., а от нефинансовите предприятия - над 3,5 млрд. лв.

Тези спестявания от една страна показват доверие към банковата система, а от друга са признак за недостатъчно инвестиционни възможности и знания за населението и фирмите. Получената средна доходност за домакинствата и нефинансовите предприятия през 2020 г. вече е почти 0% на годишна база, което дори при относително ниския среден темп на инфлация означава, че в реално изражение доходността е отрицателна.

Спестяванията са резултат от по-предпазливото поведение спрямо покупката на по-дълготрайни стоки, а освен това и от ограниченията върху ресторантьорството и хотелиерството, търговията, транспорта и т. н., които не позволяват обичайното потребление на такива услуги.

Поради наличието на мораториуми в периода на тежка криза не се усеща отражението върху капиталовата база на банките. Това спестява необходимостта от евентуално набиране на капитал, което би било трудно. На пръв поглед ситуацията изглежда управляема, тъй като собственият капитал на банковата система в края на 2020 г. е по-голям с почти 1 млрд. лв. спрямо края на предходната година. Все още не са налични данните за капиталовата адекватност, но те едва ли съдържат някакви неприятни изненади.

Инвестициите в сигурност се отплащат, но в краткосрочен период те могат да засегнат негативно приходите, които значително се понижават през 2020 г. спрямо предходната. При нетния оперативен доход, който е един от най-важните показатели за банките, понижението на пръв поглед е минимално - с едва 1,7%. Ако се приложи обаче методологията от предходната година, за да бъдат съпоставими данните за 2019 и 2020 г., тогава спадът е значително по-голям - на годишна база той е 8,8% (372,3 млн. лв.). Освен това печалбата за годината след данъци се понижава с над 860 млн. лв. (-51,4%) до 814,7 млн. лв.

За влошаването на финансовите резултати допринасят спадът на приходите от лихви и повишаването на разходите за лихви, като общият ефект от това е по-нисък доход с 96,7 млн. лв. Докато приходите от дивиденти се повишават (с 24,2 млн. лв.), то тези от такси и комисиони намаляват и въпреки спада на разходите по това перо, нетният резултат е по-нисък с 67,7 млн. лв. През последните години банките компенсираха спада в лихвените приходи с повишаване на таксите, но през 2020 г. това не е било достатъчно, вероятно поради по-малкия обем трансакции.

Въпреки нарастването на разходите за персонала (с 23,4 млн. лв.) банките успяват да ограничат растежа на административните разходи до 12,6 млн. лв. (0,8%). Това означава, че показателят административни разходи към нетен оперативен доход се влошава и от 39,3% през 2019 г. става 43,4% през 2020 г. (според коригираната стойност на знаменателя), като това намира отражение и върху финансовия резултат. Принос за промяната имат и разходите за провизии (обезценки) на финансови активи, които се удвояват и от 430,7 млн. лв. през 2019 г. достигат 876,1 млн. лв. през 2020 г.

Въпреки неблагоприятната конюнктура банките продължиха да изпълняват своята ключова роля на най-важни финансови посредници в икономиката. Тяхната задача е да свързват спестителите от една страна и предприемачите и потребителите от друга. През тази година въпреки повишения риск не би могло да се твърди категорично, че условията по кредитите са били по-неблагоприятни за получателите през 2020 г. спрямо 2019 г. Обемът на отпуснатите нови кредити всъщност е със 7,6% по-висок отколкото през предходната година.

Лихвените проценти по новоотпуснатите кредити като цяло са по-ниски през 2020 г. спрямо 2019 г. Това се отнася най-вече за кредитите в левове и евро, докато при тези в щатски долари е по-трудно да се определи. При тях е налице валутен риск, който изисква допълнителна премия, изразяваща се в по-висок лихвен процент. Повишаване на лихвите се наблюдава при потребителските кредити в левове за срокове до падежа до 1 година и от 1 до 5 години. Тези кредити са предполагаемо най-рискови в портфейла на банките и затова лихвените проценти по тях по принцип са най-високи. Заедно с допълнителното увеличение това вероятно е един от факторите за намаляването на обема на отпуснатите нови такива кредити. Разбира се, другият важен фактор е нарасналата несигурност в икономиката, ограничаваща потреблението на по-дълготрайни стоки с по-високи цени, които обикновено се купуват с кредит. Този пазар е доминиран от специализирани дружества за кредитиране (небанкови финансови институции), които дори да са част от група, която включва и банка, са отделни юридически лица и носят самостоятелно риска.

Като цяло банките заемат предпазлива позиция в кризата, което е оправдано от гледна точка на стриктните регулации към тях и необходимостта да запазят доверието към себе си. При получени през 2020 г. допълнителни депозити от домакинства и нефинансови предприятия в размер 8,57 млрд. лв. банковата система е отпуснала допълнителни кредити за тях за 3,16 млрд. лв. Разбира се, този процес зависи не само от банките, но от наличието на подходящи проекти, които отговарят на рисковия профил.

Източник: Труд