Близо 2 млн. българи са енергийно бедни, според Евростат

Близо 2 млн. българи са енергийно бедни, а 30% не могат да покрият разходите си за отопление. Данните са на Евростат. Статистиката отчита още, че 28% от анкетираните семейства не могат да поддържат дома си достатъчно топъл.

Над 366 хил. души са поискали помощи за отопление. Пари са получили 283 хил. - по 623,55 лв. За отпадналите има втори вариант - служебният кабинет дава на нуждаещите се по 300 лв.

Дали проблемът с отпадането на десетки хиляди нуждаещи се може да се реши кардинално? До края на годината властта трябва да определи какво точно означава "енергийно беден". Без енергийни помощи ще се справя дъщерята на Петя, която е в майчинство. Майка, татко и бебе живеят с една минимална заплата. Оказва се, че доходът им надвишава критериите.

"Минималната работна заплата е "достатъчна" на зет ми, дъщеря ми и детето - за да не получават енергийна помощ. Социалните в Пловдив им казаха, че надвишават доходите с 300-400 лв.", споделя Петя Тодорова.

В риск от енергийна бедност попадат все повече европейци. България е сред най-засегнатите страни – над една пета от населението просрочва сметките си за отопление. Според Евростат 30% от българите не успяват да покрият енергийните си разходи. Експерти казват, че числата са още по-тревожни.

"Ако се използва линия на бедност от 504 лв. като критерий и към нея се добавят 218 лв. за разход за енергия на месец, в тази дефиниция е възможно да попаднат 2,8 млн. души", обясни д-р Теодора Пенева от Институт за икономически изследвания към БАН.

Докато 30% от българите не успяват да покрият разходите си за отопление, 300 000 ще получат енергийни помощи тази зима. Предстои да се дефинира понятието "енергийна бедност". В момента големината на жилището не е сред критериите. "Енергийно беден може да бъде човек, който е на хемодиализа, защото той потребява значително повече ток и би имал по-големи нужди", каза Деница Сачева от ГЕРБ.

7% от населението в Европа не е имало адекватен достъп до отопление миналата зима.