Честит празник! 136 г. от Съединението - най-успешният и величав акт в новата ни история

На 6 септември честваме 136 години от Съединението на Княжество България и Източна Румелия. След Берлинския конгрес през лятото на 1878 г., който реално възстановява българската държавност, България е разделена на Княжество България и Източна Румелия (в пределите на Османската империя). Останалото под османска власт българско население се стреми към обединяване с освободените българи. След разпокъсването на територията на страната от Берлинския договор борбата за пълно национално освобождение и обединение е основен стремеж на българския народ. Така през 1880 година е създаден Българският таен централен революционен комитет (БТРЦК), чиято основна задача е да осъществи обединението на Княжеството с Източна Румелия. 

Съединението на Княжество България с Източна Румелия се извършва след бунтове в различни градове на Източна Румелия. Министър-председателят на Княжество България Петко Каравелов е смятал, че страната не е готова за едно такова изпитание във финансов и икономически аспект, и се е съмнявал в успеха на подобно дело. Затова организаторите на Съединението не са поддържали преки контакти с него, а с Княз Александър I. За да се координира работата с местното население, се учредяват и комитетите "Съединение". През февруари 1885 година начело на революционния комитет застава Захарий Стоянов, който подкрепя идеята Съединението да стане под егидата на княз Александър Батенберг. Когато разбира, че Съединението е факт, Петко Каравелов застава зад делото и прави всичко, което е според възможностите му, както и по силите на държавата и на армията, за да защити Съединението на Източна Румелия и Княжество България. До лятото на 1885 година ръководството на БТЦРК осъществява масова пропаганда в полза на съединението между Княжество България и Източна Румелия. Различията в статута на Македония и Източна Румелия са убедили неговите дейци, че усилията трябва да се насочат към последната. Търси се подкрепата както на Каравеловото правителство, така и на княза. Каравелов обаче не смята, че моментът за една подобна акция е подходящ, сочейки недостатъчната подготовка, липсата на финанси и необходимата външнополитическа подкрепа.

Поради влошените си отношения с Русия княз Александър I от своя страна не бърза да се противопостави на съединистката идея, а след като е уверен от Лондон и Виена, че "ако може да се съедини Източна Румелия без война с Турция и от това не се възползва Русия, всички ще са доволни" князът дава негласното си съгласие за Съединението. Обществената подкрепа също е видима. Това проличава особено на честванията по повод годишнината от гибелта на Хаджи Димитър, когато се държат речи, призоваващи за "свобода", "саможертва", "съединение". Ентусиазмът на народа ескалира в началото на септември, когато в Панагюрище трима ученици развяват българското знаме в центъра на града с възгласи: "Долу Румелия! Да живее Съединението!", а арестът им провокира събирането на близо 2000 тълпа, която ги освобождава. след всички тези прояви, свидетелстващи за готовността на народа, БТЦРК решава да ускори обявяването на Съединението.

На 5 септември Захари Стоянов в прокламация зове: "Братя! Часът на Съединението удари! Вие се задължавате в името на Отечеството ни, в славата и величието на България да се притечете на помощ и да подпомогнете святото дело!". Същият ден в Пазарджик се събират около 3000 въстаници от околните села. Успешно е проведена акция в Голямо Конаре (днес Съединение). Под ръководството на Продан Тишков (Чардафон Велики) е арестуван пловдивският префект и е обявено Съединението. След официалното обявяване на Съединението на 6 септември 1885 година в областта е съставено ново временно правителство начело с д-р Георги Странски. Междувременно княз Александър I заминава за Търново, където се среща с министър-председателя Петко Каравелов. В този исторически момент се наблюдава синхрон в действията на княза и министър-председателя, като със съгласието на Каравелов князът издава два указа – за обща мобилизация в Княжеството и свикване на IV ОНС на извънредна сесия. С действията си те ясно показват, че застават твърдо зад делото на Съединението.

Съединението се случва в момент, в който Русия има изключително негативно отношение и се готви за радикални действия в България за промяна на нейното политическо и държавно управление. Тя е влязла отдавна в конфликт, непредизвикан, с Княз Александър I. Русия контролира двете части на отечеството чрез руските офицери - такива има и в армията на Княжество България, и на Източна Румелия. В Съединението Руската империя вижда удобен повод да задейства своя план за отстраняването на княз Александър I и затова тя изтегля своите офицери и военния министър от България. Както пише Стамболов в своят коментар "Защо Русия пречи на Съединението?":
"От този знаменит ден 6 септемврий се забелязва постоянно, че политиката на руското правителство е устремена против нашата независимост и самостоятелност. Всеки здравомислещ человек разсъждава, че ако Русия е желаела една силна, съединена и независима България, тя трябваше освен да се възползва от извършеното на 6 септемврий и да поддържа Съеди­нението. Нейните доброжелателства за наший народ щяха да се покажат пред целий свят, че са искрени, несвързани с никаква задня мисъл. Обаче Русия какво направи? Тя употреби всички средства само и само да попречи на народний идеал – Съединението".