Честваме 116 години от обявяването на Деня на независимостта. Честит празник!

На 22-и септември България чества едно от най-значимите събития от новата си история. На тази дата през 1908 г. българската държава, една от най-старите в Европа, обявява своята независимост.

Независимостта на България е провъзгласена с Манифест на 22 септември (5 октомври нов стил) 1908 г., който цар Фердинанд І прочита в двора на църквата "Св. 40 мъченици" в старопрестолния град Търново. Провъзгласяването на независимостта на България е политически акт, извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор, сключен през 1878 г. 

Но и до днес не се замисляме много-много, че ако го нямаше онзи Манифест на цар Фердинанд I, нямаше да говорим с гордост за Трето българско царство. Защото Трето българско царство означава точно това – независимост. Прогласяването на Независимостта всъщност завършва делото на българските възрожденци, на борците за освобождение.

След Съединението на 6 септември 1885 г. и земите на юг от Балкана стават част от българската държава. Но една след 22 септември 1908 г.,  България получава правото да се назовава наистина независима. Дотогава тя е княжество, васално на султана.

От Готския алманах, този най-авторитетен справочник по генеалогията на европейската аристокрация, издаван всяка година, можем да видим как е изглеждала България в навечерието на деня на своята независимост в очите на чужденците. Тогава повечето европейски държави са монархии. До 1907 г. включително, в Готския алманах България на практика е подредена в частта за Турция, защото е описана като васална територия под скиптъра на султана, заедно с Тунис, Египет и о. Самос.

Казва се още, че страната е васално княжество създадена от Берлинския договор, начело с княз, който е избран от Великите сили и който е генерал-адютант на султана. Ето така са гледали на нас от Атина, Букурещ, Белград и Истанбул, до Берлин, Париж и Лондон. На 22 септември 1908 г., понеделник, една реч на цар Фердинанд II променя всичко това. България се присъединява към европейската политическа система.

Във Велико Търново, старопрестолната столица, князът прочита Манифест, с който обявява независимостта на България. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Защото след тържественото прокламиране на независимостта, княз Фердинанд I приема титлата Цар на българите.

Мястото, което Фердинанд избира, за да провъзгласи независимостта не е случайно. Манифестът е прочетен в църквата "Св. Четиридесет мъченици", за да се подчертае приемствеността с Втората българска държава, с времената на Асен и Петър, Калоян и Иван – Асен II, когато градът е бил столица на страната. Манифестът за обявяването на независимостта се прочита втори път същия ден. След царя и министър-председателят Александър Малинов прочита документа на историческия хълм Царевец пред събралото се хилядно множество.

Историците подчертават, че в началото на ХХ век условията за независимостта на младата българска държава били изключително благоприятни с оглед най-вече на проблемите, които си има султанът.

През лятото на 1908 г. младотурската революция в Османската империя е завърила с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили, наложили Берлинския договор, се готвела да анексира двете от провинциите на Османската империя - Босна и Херцеговина, с което всъщност го нарушава.

Неслучайно княз Фердинанд се среща във Виена с император Франц-Йосиф и съгласува действията си с него.  Австро-Унгария анексира Босна и Херцеговина на следващия ден след обявяването на българската независимост. Двете събития са известни като Балканска криза. Междувременно българските власти завземат "Източните железници" в Южна България.

Как протичат събитията?

В нощта срещу 22 септември министър-председателят Александър Малинов посреща княз Фердинанд I на яхтата "Хан Крум" край Русе. Оттам цялото българско правителство и князът поемат към Велико Търново. Царският влак, в който пътуват държавниците, прави почивка по маршрута си на гара Две могили. Там Александър Малинов написва Манифеста за независимостта, под който се подписват Фердинанд и министрите от кабинета. Следва тържественото обявяване на независимостта в Търново.

След обявяването на независимостта, тя трябва да бъде международно призната, а това не става автоматично, изисква много дипломатически усилия. За договореностите с Австро-Унгария стана дума. Спечелена е и Британската империя, която обаче поставя условие - да започнат преговори между българското правителство и Високата порта. И те започват веднага. Българската делегация води Андрей Ляпчев.

Високата порта иска България да плаща голям данък. Реакцията на министър-председателя Малинов е категорична - независимост не се откупува! Османската империя плаши с война, България отговаря с частична военна мобилизация. 

През април 1909 г. са подписани българо-руски, руско-турски и българо-турски протокол. Според тези споразумения Русия опрощава османските задължения, останали от войната от 1877 – 1878 г., в замяна Османската империя се отказва от всякакви финансови претенции към доскорошното трибутарно княжество България, а българската страна се задължава да изплати 82 милиона франка на Русия в срок от 75 години. През същия месец империята признава независимостта на България, последвана и от Великите сили. И така България се завръща напълно на картата на независимите европейски държави.

Ето как е звучал Манифестът към българския народ, който прочита Фердинанд:

По волята на незабвенния Цар Освободител, великият братски Руски народ, подпомогнат от добрите ни съседи, поданици на Негово Величество Румънския Крал, и от юначните Българи, на 19 февруарий 1878 година сломи робските вериги, що през векове оковаваха България, някога тъй велика и тъй славна. Оттогава и до днес, цели тридесет години, Българският Народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под Мое ръководство и онова на о' Бозе почившия Княз Александър, държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, Моят Народ днес копнее за своя културен и икономически напредък; в това направление нищо не бива да спъва България; нищо не треба да пречи за преуспяването ѝ. Такова е желанието на Народа Ми, такава е неговата воля – да бъде според както той иска.
Българският народ и Държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и едно да желаят.

Фактически независима, държавата Ми се спъва в своя нормален и спокоен развой от едни узи, с формалното разкъсване на които ще се отстрани и настаналото охлаждение между България и Турция. Аз и Народът Ми искрено се радваме на политическото възраждане на Турция. Тя и България – свободни и напълно независими една от друга, ще имат всички условия да създадат и уякчат приятелските си връзки и да се предадат на мирно вътрешно развитие. Въодушевен от това свето дело и за да отговоря на държавните нужди и народното желание, с благословението на Всевишния прогласявам съединената на 6 септемврий 1885 година България за независимо Българско Царство и заедно с народа си дълбоко вярвам, че този Ми акт ще намери одобрението на Великите Сили и съчувствието на целия просветен свят.
Да живее свободна и независима България!
Да живее Българският Народ!
Издаден в древната столица на Българското царство Търново на 22 септември 1908 г., двадесет и втората годишнина от Нашето царуване

Фердинанд I