Да се въведе длъжността "помощник-учител" при наличие на дете или ученик със СОП в клас, предлагат от Синдикат "Образование"

Синдикатът "Образование" продължава със своята класация за провалени и неработещи образователни политики в Закона за предучилищното и училищното образование (ЗПУО). Политиката за допълнителна подкрепа, въведена от няколко години, е посочена от учители като една от най-неработещите, обхваната от бумащина и формализъм, съобщи председателят на синдиката д-р Юлиян Петров.

Той коментира, че "политиката за обща подкрепа е много важна за българското образование, но нейната реализация, протоколът на изпълнение и липсата на инструменти водят до нейния провал".

77,9 процента от респондентите са за това "да се възстановят помощните училища за ученици със средни и тежки увреждания". 55,4 на сто смятат, че трябва да се промени единният разходен стандарт (ЕРС) при финансирането на деца и ученици със специални образователни потребности (СОП) за достатъчен брой ресурсни учители, психолози, логопеди и др.

Да не се изисква родителско съгласие при определяне степента на съответния дефицит от експерти на деца и ученици със специални образователни потребности - настояват 50 на сто от анкетираните. "Основен недъг на тази политика е, че сега в клас се допускат до 3-4 ученици със СОП, което от друга страна не намалява броя на останалите ученици. Това безспорно влияе на времето за останалите ученици и ги дискриминира", заявяват от синдиката.

И информират, че 35 процента от респондентите предлагат да се въведе длъжността "помощник-учител" при наличие на дете или ученик със СОП. Разбира се, не за сметка на бюджета, а с целеви средства от Министерството на образованието и науката (МОН) по национална програма. "Някои от тези ученици са с тежки заболявания - синдром на Даун, аутисти и др., което ги прави хиперактивни и вниманието на учителя е насочено приоритетно към тях. При отсъствие на ресурсен учител или помощник-учител това отнема от времето за останалите ученици, като те трябва да наваксват учебния материал с частни уроци", посочват от синдиката.

От него отбелязват, че учителите смятат: "С тези деца трябва да работят специалисти ресурсни учители или да се въведе длъжността "помощник-учител", като за всяко дете в клас да има специалист. Нека се върнат помощните училища за средни и тежките случаи на деца и ученици със СОП. Приобщаващото образование не работи и тези деца се потискат, вместо да се приобщават. А сред тях има деца, с които, ако се работи всеки час, могат да станат по-добри от другите".

Друга група учители са споделили, че е необходимо отделно, целенасочено финансиране на допълнителната подкрепа на учениците не само за достатъчен брой подпомагащи специалисти, но и за материална база, специализирани програми, софтуер и лицензирано обучение на подпомагащите специалисти за успешна интеграция на тези деца и ученици. Групите за допълнителна подкрепа да са съставени от малък брой деца, за да има ефективна работа. Да има и достатъчен брой часове.

Огромната документация за цялостното прилагане на политиката за допълнителна подкрепа води до бърнаут на класните ръководители и ресурсните учители, но не предпазва от провал тази, обречена засега, образователна политика. Заради това от Синдиката "Образование" предлагат да се актуализира единният разходен стандарт за деца/ученици със СОП, като той да позволява намаляване с 50 процента на учениците в паралелка при ученик със СОП.

Сред другите предложения са да се увеличат часовете за работа с тези деца, да се премахне излишната бумащина при работа с тези ученици, да се въведе длъжността "помощник-учител" за всеки ученик със СОП, която да се финансира по национална програма, както и да не се изисква родителско съгласие за деца и ученици със специални образователни потребности при определяне степента на съответния дефицит от оторизираните експерти.