През 2025 г. се навършиха сто години от първата цялостна публикация на "Дехуманизацията на изкуството" – труд с ключово място в размишленията на испанския философ Хосѐ Ортѐга-и-Гасѐт върху изкуството. По този повод "Колибри" предлага на българските читатели настоящия сборник в превод на Анна Златкова. Подборът на есетата и бележките в края на изданието са заслуга на преводачката. Художник на корицата е Стефан Касъров.
"Дехуманизацията на изкуството" и други есета" (248 стр., цена с 11% отстъпка: 11.57 евро/22.63 лв.) обхваща есетата "Педагогиката на пейзажа", "Размишление за рамката", "Въведение към един "Дон Хуан", "За гледната точка в изкуството", "Двете големи метафори", "Произходът на държавата от спорта", "Дехуманизацията на изкуството", "Изкуството в сегашно и в минало време", "В търсене на Гьоте отвътре", "Интелектуалецът и другият".
"Всички особености на новото изкуство може да бъдат изведени от тази липса на значимост, която на свой ред не означава нищо друго, освен че изкуството е заело друго място в йерархията на човешките интереси и дейности. Тези интереси и дейности може да бъдат представени като концентрични кръгове, чиито радиуси измерват динамичното разстояние от оста на живота, където действат нашите върховни въжделения. Всички неща – от жизнено или от културно естество – се движат по различните орбити, привличани повече или по-малко от емоционалния център на системата. И така, аз бих казал, че изкуството, разположено преди – както науката или политиката – много близо до оста на влечение, гръбнак на нашата личност, сега се е отместило към периферията. То не е изгубило нито един от външните си признаци, но е станало далечно, второстепенно и по-малко сериозно. Стремежът да се твори чисто изкуство не издава, както обикновено се приема, високомерие, а напротив, голяма скромност. Освобождавайки се от човешки патос, изкуството губи каквато и да било значимост – остава само изкуство, без други претенции." - из "Дехуманизацията на изкуството", 1925 г.
Хосе Ортега-и-Гасет (1883-1955) е виден испански философ, социолог и есеист. През 1914 г. пише първата си книга – "Размисли за дон Кихот". През 1916 г. става съосновател на всекидневника "Сол". През 1934 г. публикува книгата "По повод на Галилей", а през 1935 г. излиза "Историята като система". Най-известният му текст е "Бунтът на масите", а сборникът "Мисли за Европа" включва статии и лекции, писани през различни периоди от първата половина на ХХ век.
Избран е за депутат през 1931 година, не след дълго се оттегля разочарован от политиката, а след началото на гражданската война през 1936 г. живее в емиграция до 1948 година.