Истината е, че статистическите данни и архивните документи доказват недвусмислено, че не само при ромите, но изобщо обхватът и нивото на образованието в демократична България през последните години, е доста по-добро от образованието в тоталитарна комунистическа България. Този извод е в пълно противоречие с упадъчните опорни точки, които разпространяват прокомунистическите носталгици и затова нека се съсредоточим в доказателствата, които документално обосновават това необичайно на пръв поглед твърдение, пише за Zonanews политологът Антон Тодоров.
Ако излезете на улицата в който и да е български град и зададете на случайно избран преминаващ жител въпрос относно сравнение на образованието в комунистическа България и днес, то е почти сигурно, че от 10 попитани може би 8 или 9 ще отдадат първенството на обучението в училищата на тоталитарна България. Това е впечатляващ пример за подмяна на фактите и истината с груби и неверни идеологически клишета, родили се в мътните води на българския посткомунизъм. По същия начин, по които там се родиха и носталгичните опорки за великата индустрия на НРБ, за стопанския възход, финансова стабилност и все от този род небивалици.
Нека погледнем какви са документалните факти, онези факти, които се съдържат в поверителните документи, запазени в архивните масиви на висшите комунистически институции по онова време. Започваме с доклад на някогашния председател на Комитета за държавен и народен контрол Георги Георгиев, един от най-информираните хора в някогашната антинародна република.
Ето какво пише в този доклад, данните от които са се знаели от половин дузина най-висши болшевишки номенклатурчици:
"Постъпващите на работа млади хора с незавършено основно и средно образование са близо 40 на сто от контингента на трудовите ресурси на възраст до 29 години".
Това е потресаваща информация, която не оставя камък върху камък от отровните и лъжливи опорни точки на прокомунистическите носталгици. Забележете - това е обобщаваща информация, тя не отразява някакви маргинални общности, а отразява общото положение в българското образование към есента на 1989 г.
Към изброените фактори, обуславящи ниското равнище на качеството на промишлената продукция, би трябвало да се прибавят и следните:
Първо. Подготовката на кадрите в производството е незадоволителна.
Средното образователно ниво у нас се задържа на много ниско равнище. В края на 1985 г. от общо заети в страната 4 112 015 души, 2 176 675 (53 на сто) са с основно и по-ниско образование".
След този документ мисля, че ще е невъзможно вече да излезе някой от носталгиците по онова време и да започне да спряга обичайните опорки. Или ако го направи, би трябвало да бъде подложен на такива подигравки и остракизъм, че свят да му се завие.
Министър Красимир Вълчев днес е говорил специално и за образователното равнище на ромите и приобщеността на ромските деца в училище. Ето какви са данните - за 3 години министерството е успяло да разшири с 2,5% обхвата на тези деца в системата. За 14-годишните процентът на приобщените ученици е увеличен от 92 на 95%. А от 92,6% на 94% е увеличен обхватът на 15-годишните, при 17-годишните обхватът е 88%. Министър Вълчев съобщо още няколко числа, които е добре да бъдат сравнявани с данните за комунистическия режим и нивото на незавършили основно и средно образование. Според данните с основно образование вече са 43,2 вместо 36,2% от ромите, а нарастването на тези с диплома за средно е до 22,7% спрямо 13,5% през 2011 г.
Сравнявайте! Ромите вече не се задоволяват с основно, гонят средно образование. Това показват резултатите от национално представително проучване на "Глобал Метрикс" за образованието и реализацията им през последните близо 10 години, възложено от фондация "Тръст за социална алтернатива". В изследваните 140 населени места на въпроса "Кое образователно ниво намирате за задоволително?" едва 5,2% са посочили основно за момчета и 10,6% за момичета. През 2011 г. тези проценти са били над два пъти по-високи - съответно 18,9 и 23,2. Към средно образование вече се стремят 66% за момчетата и 61% за момичетата. С над 10 на сто повече младежи от общността декларират желание да завършат висше - от 17,5% на 28,3% е повишен делът при момчетата, които се виждат в университет, а при момичетата ръстът е от 16,6% на 27,5%.
Днес всеки трети български гражданин на възраст 30-34 г. е с висше образование! Това неизбежно се отразява на ромската общност, както и на нейните образователни приоритети. Отразява се и на качеството на произвежданата в България продукция - 1/3 от износа ни на силно конкурентни пазари е от изделия на машиностроителната, електротехническата и електронната промишленост. Получаваме над 4 млрд. лева годишно от този експорт, без стотинка дотация.
Сравнявайте!
А ето какво показват документите за приобщеността към образованието на ромите в един произволно избран окръг през 80-те години на миналия век - Пловдивски окръг. Четете документите, сравнявайте с днешните данни и не позволявайте никога повече отровният хор на прокомунистическите лъжци да замърсява публичното пространство с лъжите и манипулациите си.