Днес е Денят на народните будители - общобългарски празник, в който отдаваме почит на делото на книжовниците, просветителите, борците за национално освобождение, съхранили през вековете духовните ценности и националното самосъзнание на българите. Будители са и възрожденските учители, свещеници, писатели, които знаят тайнствената мощ на словото и си служат с него, за да вдъхнат кураж и воля за живот у сънародниците ни.
Денят на народните будители е един от най-големите празници, посветени на духовността и просвещението. Сред имената на най-почитаните народни будители са Свети Иван Рилски, Владислав Граматик, Паисий Хилендарски, Неофит Рилски, Васил Левски, Христо Ботев, Хаджи Димитър, Иван Вазов, Любен Каравелов и други. Думите на писателя Иван Вазов "Не се гаси туй, що не гасне" изразяват силата на духовността, която е несломима.
За първи път празникът се чества през 1909 г. в Пловдив. През 1922 г. Стоян Омарчевски, министър на народното просвещение на България, внася предложение в Министерския съвет за определянето на 1 ноември за Ден на българските народни будители. От 1 ноември 1923 г. с указ на цар Борис III е обявен за общонационален празник в памет на заслужилите българи. От 1922 до 1945 г. е общонационален празник.
От 1945 г. окупационната болшевишка власт в България отменя празника. БКП решава, че този празник е контрапродуктивен за революцията на пролетарите. И как иначе - това е ден, в който се почита паметта на толкова много свещеници и чорбаджии, че ако остане действащ празник, цялата историческа митология, съградена от БКП, ще рухне.
Как да обясним на работническата класа, че Иларион Макариополски е не просто духовно лице, но също така и наследник на пребогат род занаятчии от Елена? Че баща му и дядо му са били кметове, при това многократно? Как да обясним, че Неофит Рилски произлиза от чорбаджийски род от Банско? Че е учил за зограф в Рилския манастир? Че до края на живота си проповядва православно единство?
В своята прочута "Черна тетрадка" Илия Бешков добре обрисува комуниста - човек безпросветен, който не просто не мисли, а се страхува да мисли. Човек, за който съвестта е празно понятие, а просвещението е мръсна дума, капиталистическа, буржоазна. Няма място за будители в този нов, сив свят на престореното равенство.
След дълго прекъсване, със Закона за допълнение на Кодекса на труда, приет от 36-то Народно събрание, на 28 октомври 1992 г., се възобновява традицията на празника.