Доц. Георги Бърдаров: Ако се запази големият механичен прираст, има шанс за рестартиране на демографския процес

"Демографските данни показват, че през 2023 г. имахме голям механичен прираст. Ако и тази година се запази тенденцията, значи сме достигнали точката на пречупване - рестартиране на демографския процес". Това обяви пред NOVA писателят и преподавател доц. Георги Бърдаров.

Механичният прираст представлява разликата между заселилите се и изселилите се хора в дадена област. Индикаторът показва степента на застаряване в областите. По-високият дял означава по-слабо застаряване. "Животът е абсолютно неповторимо чудо. Всеки миг, в който си здрав, близките ти са добре и не си във война, е Божи дар и трябва да му се радваш. Това ме мотивира всеки ден", каза още специалистът по демографски изследвания.

Според него семейството е ценност у нас, а хората предпочитат да се събират по празници въпреки глобалния свят. "Започва да настъпва моментът, в който по-малките населени места ще стават все по-привлекателни за живот за младите. Този процес на обратна миграция аз предвиждах да е след около 20 години. Все повече виждаме млади и квалифицирани хора в активна възраст да избират спокойствието на селата. За да се възстановят те, трябва да има пътна и социална инфраструктура", добави доц. Бърдаров.

Демографските данни показват, че през 2023 г. сме имали голям прираст. Средногодишно от 1990-а до началото на пандемията България е намалявала с до 60 000 души, т.е. с размерите на средноголям град. Преди година обаче намалението е било само с 2200 души. 

"Негативният отрицателен естествен прираст се компенсира с много високия механичен прираст. Ако и тази година се запази тенденцията, значи сме достигнали точката на пречупване. Младите българи обърнаха своите нагласи - много повече искат да живеят и работят у нас въпреки политическата ситуация", заяви още преподавателят.

По думите му е мит твърдението, че България има ниска раждаемост. "Тя е абсолютно нормална за развита европейска държава - 1,8. Това ни отрежда трето място в Европа. Индия например е с коефициент 2,1. Този процес ще мине през целия свят, само десетина държави са с над 3", обяснява демографът.