Европа продължава да се бори с пандемията от коронавирус. Новото нарастване на броя на случаите, заедно с появата на нови, по-заразни щамове на коронавируса, принуди много държави членки отново да въведат или да затегнат противоепидемичните мерки. В същото време стартирането на програмите за ваксинация в целия ЕС дава основания за предпазлив оптимизъм. В прогнозата се предвижда икономиката на ЕС да нарасне с 3,7 % през 2021 г. и с 3,9 % през 2022 г. По отношение на България прогнозата е за увеличение на реалния БВП с 2,7% през 2021 г. и с 4,9% през 2022 г. През есента на 2020 г. очакванията за тази година бяха за ръст на икономиката от 2,6%, а за 2022 г. - от 3,7%. Ако тези предположения се окажат верни, икономиката трябва да достигне нивото си отпреди кризата в средата на 2022 г.- по-рано от очакваното. И все пак възстановяването ще бъде неравномерно, като Испания и Италия няма да достигнат предпандемичните нива до края на следващата година, смятат от Комисията.
Икономическото въздействие на пандемията остава неравномерно в отделните държави членки и се прогнозира, че и темповете на възстановяване също ще се различават значително.
Прогнозната инфлация за еврозоната и ЕС за 2021 г. леко се повиши в сравнение с прогнозата от есента, но като цяло се очаква да остане ниска. За България очакваната инфлация е 1.7% през 2021г. и 1.8% през 2022 г. Рисковете, свързани с прогнозата, са по-балансирани от есента насам, въпреки че остават големи. Те са свързани главно с развитието на пандемията и с успеха на кампаниите за ваксинация. Положителните рискове са свързани с възможността процесът на ваксинация да доведе до по-бързо от очакваното облекчаване на противоепидемичните мерки и следователно до по-ранно и по-силно възстановяване.
Що се отнася до отрицателните рискове, пандемията може да се окаже по-устойчива или по-тежка в краткосрочен план в сравнение с допускането в прогнозата или изпълнението на програмите за ваксинация може да се забави. Това може да доведе до забавяне в облекчаването на противоепидемичните мерки, което от своя страна би се отразило на развитието във времето и на силата на очакваното възстановяване.
Еврозоната започна годината колебливо, тъй като правителствата разшириха мерките за борба с разпространението на нови варианти на коронавируса. Напредъкът е възпрепятстван от бавното разпространение на ваксините в сравнение с Великобритания и САЩ и от Комисията заявиха, че очакват икономиката на ЕС и в частност тази на еврозоната да се свият през това тримесечие.
Германия, най-голямата икономика в блока, заяви в сряда, че удължава повечето си ограничения до 7 март, като същевременно позволява на училищата и детските заведения да отворят отново. ЕС предвижда повече доставки на ваксини през второто тримесечие и все още планира 70% от населението му да бъде имунизирано до лятото.
"С нарастването на броя на ваксинираните през следващите месеци ще могат да бъдат облекчени противоепидемичните мерки, което ще позволи по-бързи темпове на възстановяване през пролетта и лятото", заяви Паоло Джентилони, еврокомисар по въпросите на икономиката, цитиран от Блумбърг.
Възстановяването ще бъде подкрепено от по-силна глобална перспектива и може да бъде допълнително подсилено от "изблик на следкризисен оптимизъм, който може да предизвика по-силно търсене и повече инвестиционни проекти", заявиха от Комисията. Това ще се дължи на исторически високите спестявания на домакинствата, ниските разходи за финансиране и подкрепящите политики.
Очаква се инфлацията да остане слаба и тази, и следващата година, като за България се прогнозира тя да бъде на ниво от 1,7% през 2021 г. и 1,8% през 2022 г. Прогнозите са инфлацията в еврозоната да се ускори от 0,3 % през 2020 г. до 1,4 % през 2021 г., преди слабо да се забави до 1,3 % през 2022 г. Прогнозната инфлация за еврозоната и ЕС за 2021 г. леко се повиши в сравнение с прогнозата от есента, но като цяло се очаква да остане ниска. Очаква се забавеното възстановяване да продължи да намалява натиска на съвкупното търсене върху цените.