На 2 февруари България вероятно ще получи одобрението на нашия план за възстановяване според добре осведомени източници от Брюксел. Преди това нашата страна трябва да изпълни няколко условия - част от тях са по самия план. Другите са общополитически, едно от които е да спрем да пречим на приемането на РС Македония и Албания.
Това е лична амбиция на френския президент Еманюел Макрон, която въпреки дипломатичното ѝ публично говорене през годините, е била възпирана от канцлерката Ангела Меркел. След като Меркел вече се оттегли, цялото влияние на Франция и близката ѝ Полша ще бъде вложено, за да започнат преговорите за членството на Македония и Албания.
Това не е формулирано като пряко условие на Брюксел към София, защото ще прилича на изнудване, но е намекнато достатъчно ясно на български официални лица от различни политически сили. Не е ясно дали новият канцлер Олаф Шолц ще има сили и желание да се противопоставя на френско-италианско-полския триумвират в полза на Сърбия.
Другото важно условие е България да има редовно правителство със стабилна перспектива и бюджет, защото част от дейностите по плана за възстановяване се финансират с национални средства, които после се възстановяват. Според част от източниците в тези неясно формулирани условия е и приемането на Истанбулската конвенция, но това не се потвърждава от всички източници, до които са се допитали репортерите на "24 часа".
На 15 октомври България най-накрая направи дългоочакваната стъпка, която се обсъждаше през цялата 2021 г. С внасянето на своя Национален план за възстановяване и устойчивост София стартира процедурата, след която в крайна сметка ще се надява на 12,9 млрд. лв. безвъзмездни средства от ЕС. Инвестициите са разпределени в четири стълба (виж таблицата). Формално Европейската комисия има време до 15 декември да каже дали планираните реформи отговарят на критериите, за да бъде планът финансиран.
Досегашната практика с този нов безпрецедентен финансов инструмент на ЕС показа, че времето е относително. Източник: "24 часа"