GATE стана съучредител на Националния хъб на Европейската мисия срещу рака

Институт GATE към СУ "Св. Климент Охридски" беше домакин на учредителния форум на Националния хъб на Европейската мисия срещу рака в България – ключова инициатива на Европейската комисия по програмата Хоризонт Европа. По време на събитието институтът се присъедини към партньорите на инициативата, подписвайки Меморандум за сътрудничество в подкрепа на създаването на обща платформа за партньорство между науката, здравеопазването, институциите и гражданския сектор.

Събитието събра представители на европейски институции, научната общност, здравни организации, местни власти и гражданския сектор. Над 80 организации подписаха Меморандум за сътрудничество, с който официално беше даден старт на Националния хъб на Мисията срещу рака в България (НХМРБ).

Форумът беше организиран от Съвместната онкологична национална мрежа (СОНМ) в партньорство с инициативата ECHoS (Establishing Cancer Mission Hubs: Networks and Synergies) – общоевропейска платформа, обединяваща над 60 организации от повече от 30 държави в областта на здравеопазването, науката и иновациите.

Националният хъб има за цел да създаде устойчива екосистема за сътрудничество между ключовите заинтересовани страни – държавни институции, общини, академични и професионални среди, граждански организации и бизнес. Той ще функционира като национална платформа за прилагане на научнообосновани политики в онкологията с фокус върху ранната превенция, образованието, научните изследвания, дигитализацията и социалната справедливост.

По време на форума директорът на институт GATE проф. Силвия Илиева подчерта, че съчетаването на данни, изкуствен интелект и интердисциплинарна експертиза може значително да ускори напредъка в изследванията и лечението на онкологичните заболявания.

Сред основните теми на събитието беше и необходимостта от засилване на превенцията и здравната култура. Според медицински данни около 36% от случаите на рак са предотвратими, но ефективната профилактика изисква устойчиви политики в областта на образованието и общественото здраве.

"През последните 10 г. в България смъртността от онкозаболявания расте, докато в ЕС значително намалява. Сред причините е липсата на здравна култура във всички възрасти", каза служебният министър на здравеопазването доц. Околийски. Той изрази готовността на МЗ да бъде активен партньор на всички организации по изпълнението  на Националния антираков план. "Виждам НХМРБ като един от ключовите стълбове, координационно звено, което може да споделя добрите практики на Европейската ракова организация. Готови сме за открито партньорство, така че в кратки срокове да имаме успех" каза още доц. Околийски.

Психологическата подкрепа и ясно очертаният път на пациента са сред най-важните условия за справяне, когато човек получи онкологична диагноза, каза министърът на труда и социалната политика д-р Хасан Адемов. Той приветства създаването на НХМРБ като платформа, която обединява институции, експерти, граждански организации и която ще даде възможност на пациентите да се ориентират по-добре.

Проф. Галин Цоков, директор на Института по образованието, акцентира, че НХМРБ  може да се преверне в екосистема по отношение  на развитие на здравната култура. Той  напомни за програмите, които МОН разработва, така че да се формират умения за здравословен начин на живот още от предучилищна възраст.

В рамките на форума представители на европейски институции и организации подчертаха значението на националните хъбове като инструмент за свързване на научните изследвания, политиките и реалните нужди на пациентите. Те дават възможност за обмен на добри практики и за по-активно участие на държавите членки в европейските инициативи за борба с рака.

Учредяването на българския хъб беше приветствано и от представители на държавни институции, европейски организации и експерти от страни, които вече са изградили подобни национални структури, включително Полша, Нидерландия, Гърция, Малта и Португалия.

Ракът остава едно от най-сериозните предизвикателства пред европейските здравни системи. Очаква се броят на новодиагностицираните случаи в Европа да достигне над 3,2 милиона до 2040 г., което прави сътрудничеството между научната общност, институциите и обществото ключово за ефективната превенция, ранната диагностика и развитието на иновативни терапии.