Александър Йорданов, Фейсбук
Днес, когато доволно куриозни образи се гласят за министри, а други – още по-куриозни от тях, се изживяват и в момента като такива, човек не знае да плаче или да се смее. Войнствената посредственост е навсякъде. В парламента е просто нетърпима. В президенството е абсолютно видима. А в министерския съвет е същинска баналност. И цялата тая дивотия на която от година сме свидетели, не е за друго, а за да се монтират на власт комунистически отрочета и естествено – БСП, наследник на престъпната БКП. За тая именно гяволия работят от година, че и повече, и много журналисти, както и пишман социолози. Впрегнали са се яката.
Но пък затова е хубаво, дявол да го вземе, в такова шибано време да си опозиция. Да си в опозиция и да не ти дреме от наглата радеворашковщина, пуснала пипала в хубавата ни държава. Така се чувстваш истински човек. И си спомняш, че на този ден през 1977 г. комунистите убиват поета Георги Заркин. Извършват това престъпление в Пазарджишкия затвор, където този достоен българин излежава осемгодишна присъда. Но защо е осъден от тъпанарската комунистическа власт, чиито наследници днес се кокорчат в Народното събрание? Осъден е, защото си е позволявал да мисли в стихове. И да коментира властта, макар и не във Фейсбук, защото такъв тогава още не съществува, а на лист хартия – позив или писмо.
Георги Заркин е родом от село Бели Искър, Самоковско. През 1965 г. разпространява позиви за сваляне на комунистическата власт. Арестуван е и осъден на шест години затвор. В Старозагорския затвор пише стихотворението си "Марш на българските политзатворници". През 1968 г. пише и протестно писмо до тогавашния премиер Тодор Живков, с което го светва, че т.нар. демокрация у нас е фасадна и "страната се води към морална и стратегическа катастрофа. В момента се води противонародна политика. България се превърна в експериментална база на Русия..."
Тези "неудобни думи" на поета Георги Заркин, написани преди повече от половин век, се оказват актуални днес. И това, ако не е парадокс! И днес България е въвлечена в експеримент на Кремъл с цел държавата ни да бъде трайно дестабилизирана и хвърлена в тотална политическа, а впоследствие и икономическа неразбория. Така се превръщаме в слаба точка в ЕС, а това е нещо, което удоволетворява амбициите на Кремъл за контрадействия спрямо наложеният му санкционен режим. На политически език това се нарича хибридна война срещу България. У нас я водят обслужвачи на агресора, българи, които са готови да разтурят дом, за да вдигнат колиба. Те точно това правят в момента. Защото манталитетът на агресорите по принцип е колибарски. Не случайно избраникът на Кремъл у нас още през 2016 г. заговори за сваляне на санкциите срещу режима на Путин. Санкциите не са свалени и няма да бъдат свалени, но България е дестабилизирана трайно и да се надяваме че не е и дългосрочно. Наложената през 2016 г. Фуражка вече е готова да рапортува, че задачата е изпълнена. Защото е факт, че само за няколко месеца се проведоха два пъти парламентарни избори. Факт е, 45-то Народно събрание не просъществува и месец дори, а последвалото го, т.е. сегашният 46-ти парламент, изглежда също толкова деструктивен и нефелен.Това не е случайност. Това е Сценарий. В Кремъл просто са решили, че България не трябва да бъде спокойна, стабилна и сигурна държава. Ние трябва да се люшкаме и кретаме, раздирани от изкуствени политически противоречия, ръфани от партии с безумни имена и още по-безумни лидери, обслужващи алчни олигарси от комунистически и ДС фамилии, сдружени чрез своето потомствено кремълофилство. Това е тъжната истина за нашата страна днес. Затова прави чест на всички граждани, които днес са опозиция на президента Румен Радев, на неговото служебно правителство, на БСП и т.нар. протестърски партии, които заедно и поотделно са част от Сценария на Кремъл за дестабилизация на България. Някои участват в този сценарий без дори да осъзнават ролята си на политически пионки в него.
Историята мълчи дали писмото на младия поет е стигнало до Тодор Живков. Истината е, че то е написано в годината, когато армиите на няколко комунистически държави, между които и НРБ, нападат "братска" Чехословакия, за да попречат на чехи и словаци да имат управление с "човешко лице". Защото, според българските комунисти и съветските им другари, социализмът, който те "строяха" не трябваше да има "човешко лице". И той наистина нямаше такова лице, затова и пропадна. Но те, "строителите" му, оцеляха. И днес отново тормозят живота ни.
Георги Заркин пише и писмо – протест до началника на затвора. В него четем:
"Ако трябва да вярвам, че Русия е освободител на България, то все едно да повярвам, че вълкът е тревопасен. От кого освободиха петте варшавски армии Чехословакия? Да! Наистина те я освободиха от Свободата."
На 20 февруари 1969 г. Заркин получава нова петгодишна присъда. През пролетта на 1975 г. е трябвало да бъде освободен от затвора. Но в късната есен на 1974 г. копоите от ДС откриват няколко негови стихотворения, скрити в цигарена кутия. Едно от тях е от 1968 година. То е кратко, но казва много истини:
ПРИСЪДА
Бих предпочел най-страшен звяр да бъда,
но никога, о хора, комунист.
По-страшна няма, зная, от това присъда
да ме наричат комунист.
Привет, о братска нам Русия,
що ни доведе до просия.
"Братството" ни с пропадналата държава Съветски съюз наистина ни доведе до просия. Слава Богу, имаше Запад, имаше Европейски съюз и САЩ, затова лека полека след 1990 г. започнахме да се изправяме на крака. Падахме и ставахме, качваха ни се отново на главите комунисти и ченгета, но с Божията помощ вървяхме напред. Осъществихме голямата историческа промяна – станахме членове на ЕС и НАТО. Сега у нас има партии и новоизлюпени политици, които се опитват да ни върнат назад и този път на регреса представят като "промяна" и "смяна на модела". С очите си виждаме, че не е нито "промяна", нито "смяна", а си е радеворашковщина, с други думи – заден ход на държавата ни. Популизъм и бесовщина е тази днешна "промяна", която държава не гради, на народ не помага.
На 23 декември 1974 старозагорският съд осъжда Георги Заркин на нови 8 години лишаване от свобода. В началото на 1975 г. е преместен в Пазарджишкия затвор. Убит е на 7 август 1977 година. Това е съдбата на този наш народен будител в комунистическа България. Знаят ли за него българските ученици, а и учители? Чели ли са неговите стихотворения, приказки, драми, романът "Чест"?
Тъжна ще бъде съдбата на народ, който се кефи на днешните политически шнорхели и плавници, а не знае нищо за творчеството и съдбата на Георги Заркин. Поклон пред паметта на този достоен българин! Приятен ден!
.jpg?s=183567)
.JPG?s=257603)
.jpg?s=183567)
.jpg?s=92265)
.jpg?s=46693)
.JPG?s=130495)
.JPG?s=263551)
.JPG?s=113196)
.JPG?s=113775)
%20(2).JPG?s=166302)
.JPG?s=267606)
