ГЕРБ внася законопроект за забрана на социалните мрежи за деца до 16 години

ГЕРБ предлага законопроект, с който достъпът на деца до 16-годишна възраст до социални мрежи да бъде ограничен. Идеята беше представена от депутата Костадин Ангелов на брифинг в Народното събрание.
Законопроектът предвижда създаване на мобилно приложение, което да верифицира възрастта на потребителя.

По думите на Ангелов това ще бъде дигитален портфейл, който трябва да е безплатен и да доказва дали зад даден профил стои дете. Децата под 16 години няма да могат да използват социални мрежи, като са предвидени изключения за образователни приложения, които ще се одобряват от министъра на образованието и науката.
За децата над 16 години се предвижда достъпът до социални мрежи да бъде ограничен след 23:00 часа, каза още Ангелов. Глобите, описани в законопроекта, започват от 50 хил. евро.

Предложението идва в момент, в който Европейската комисия подготвя общ подход към възрастовата верификация онлайн. Според Комисията държавите в ЕС трябва да предложат поне един безплатен европейски дигитален портфейл до края на 2026 г., който да позволява споделяне на удостоверения, включително доказване на възраст.

"Всички знаем, че социалните мрежи са опасни. Всички знаем, че когато един продукт е безплатен, продуктът е потребителят", заяви Костадин Ангелов. По думите му интернет "не е детска площадка", а децата могат да попаднат на насилие, самонараняване и опасни предизвикателства още преди да са се научили да четат.

Предложението на ГЕРБ е част от по-голяма промяна в отношението към социалните мрежи. Дълго време те бяха разглеждани основно като технологични услуги, които свързват хората. Днес все повече държави ги третират като среда с реални рискове за концентрацията, съня, психичното здраве, личните данни и развитието на децата.

Големият проблем е, че забраната сама по себе си не решава най-трудния въпрос: кой и как доказва възрастта онлайн. Ако проверката е с лични документи, рискът е прекомерно събиране на чувствителни данни. Ако е твърде лесна за заобикаляне, законът може да остане само политически сигнал. Затова и европейският подход се насочва към възрастова верификация, която да потвърждава дали потребителят е над определена възраст, без платформите да получават повече лична информация, отколкото им е необходима.

Точно тук дигиталният портфейл се превръща в централния инструмент на реформата. Европейската комисия посочва, че новите решения за възрастова проверка трябва да позволяват доказване на възрастта онлайн без споделяне на ненужни лични данни. Ако България тръгне по този път, дебатът няма да бъде само за децата и телефоните им, а и за това колко държава, колко технологичен контрол и колко лични данни са допустими в името на онлайн безопасността.