Историкът Мартин Иванов: За едни хора 3 март сякаш е денят на българо-руската дружба

"Сложен е проблемът с политическото четене на българската история в едно общество, което е доста неисторично", каза пред БНР историкът доц. Мартин Иванов, преподавател с СУ "Св. Климент Охридски".

"Когато не познаваш и не се интересуваш от личната си фамилна история, колко автентичен е интересът ти към историята на по-голямата общност, на нацията, на която принадлежиш. Може би трябва да се търси очовечаване на историята и изчистване от политически злоупотреби с нашето минало, за да може да бъде почувствано по.-лично и по-естествено. Не трябва да се спекулира с историята", коментира доц. Иванов и добави: "Дълбоко се съмнявам доколко беше разтърсено българското общество от това кой да бъде Националният празник - дали 3-ти март, или 24-ти май".

По думите на историка дебатът, последвал предложението за промяна на националния празник на България, е показал, че темата е ползвана като платформа за отиграване на отделни политически цели, "чисто тактически, дори не и стратегически": "За съжаление историята продължава да бъде бойно поле на днешни политически щения, които в никакъв случай не са свързани с националната ни гордост".

Според доц. Мартин Иванов издигането на руски знамена на Националния празник на България е поредна политическа злоупотреба с българската история: "Това е политическа провокация, защото ние трябва да си зададем въпроса дали действително честваме празника на българо-руската дружба, или би трябвало да честваме българското Освобождение. Защото остава натрапчиво впечатлението, че за едни хора това е денят на българо-руската дружба".