Какво казва ЕК за състоянието на законността в България

Европейската комисия представи днес втория си годишен доклад за състоянието на върховенството на закона в ЕС. За България комисията отбелязва, че властите са приели план за действие по досегашните препоръки. Запазват се предизвикателствата пред съдебната реформа, включително по отношение на отчетността на главния прокурор и състава на Висшия съдебен съвет (ВСС), се посочва в предисловието на доклада, цитирано от БТА. Отбелязва се, че от първия доклад миналата есен България е изготвила нов закон за отговорността на главния прокурор и неговите заместници, но той е бил отхвърлен от Конституционния съд. Допълва се, че промените във ВСС са били обвързани с неприети изменения в Конституцията. Посочва се, че Инспекторатът към ВСС продължава да работи с изтекли от април миналата година правомощия.

Повишенията на съдии се извършват извън обикновената процедура на открит конкурс. Изостава цифровизацията на правосъдието, докато ефективността на административното правосъдие се повишава, добавя ЕК. Отбелязва се, че нашата страна е приела нова стратегия за борба с корупцията до 2027 г., както и че остават значителни предизвикателства пред ефективността на мерките, свързани с почтеността на чиновниците, лобирането и защитата на източниците на сигнали за нарушения. Въпреки предприетите мерки, окончателните присъди за корупция на високо равнище остават малко, сочи оценката на комисията. ЕК продължава да се тревожи от липсата на прозрачност на собствеността на медиите у нас и отчита, че условията за работа на българските журналисти не са се подобрили в последните 10 месеца.

Комисията отбелязва, че промените в законодателството през преходни и заключителни разпоредби представлява заобикаляне на изискванията за оценка на въздействието от въвежданите правни изменения. В съдържанието на раздела за България се посочва, че доверието в независимото българско правосъдие намалява, като според 31% от „широката общественост” правосъдието е „справедливо или много добро”. Липсата на съдебен надзор върху прокурорските решения да не се предприеме разследване (по данни за престъпления – бел. кор.) буди безпокойство, заявява ЕК. Цитирани са данни, според които представители на бизнеса оценяват равнището на корупция сред българските чиновници като високо. Отчита се спад с 20% в броя на проверките, извършени от КПКОНПИ спрямо 2019 г.

Миналата година бяха издадени 33 решения на Върховния касационен съд по дела за корупция, в 19 случая решенията бяха потвърдени, в осем случая бяха отменени и върнати за ново разглеждане, по четири дела решенията бяха изменени и по две от тях наказателното производство беше възобновено. ОЛАФ препоръча възстановяването на близо шест милиона евро след предполагаема злоупотреба с власт в българско министерство. Предстои да бъдат установени трайни резултати с окончателни присъди по дела за корупция на високо равнище, допълва комисията. Според ЕК са ограничени доказателствата за ефективност на мерките за почтеност на държавните и общинските служители. Закони има, но няма доказателства за тяхното прилагане, се посочва в доклада. Допълва се, че няма данни служителите в съдебната система да са подлагани на обучение за борба с корупцията.

Липсата на законови правила за справедливо и прозрачно разпределение на държавния бюджет за медийна реклама все така буди безпокойство. Прозрачността в този случай остава проблем, добавя комисията. В някои случаи изглежда, че спрямо представителите на гражданското общество е оказван натиск чрез клевети и сплашване, се отбелязва в доклада. Как българската прокуратура коментира доклада Ръководството на Прокуратурата на България оценява Доклада на Европейската комисия относно върховенството на закона за 2021 г. като реалистичен, се посочва в позиция на прокуратурата, изпратена до медиите, по повод представения днес доклад. Според държавното обвинение дадената от ЕК положителна оценка за наличието на "засилената дейност по разследване" е удовлетворяваща.

И допълват, че конструктивното взаимодействие между всички отговорни институции може да осигури нужния консенсус за отговаряне на препоръките в Доклада на ЕК. „Като предизвикателство и за прокуратурата, намираме изразената от ЕК позиция, че „окончателните присъди по нашумели дела остават ниски и в това отношение остава да бъде създадена стабилна практика от окончателни присъди”, се казва още в позицията. От прокуратурата припомнят, че многократно са изразявали становища за нуждата от законодателни промени, които да ограничат формализма в наказателния процес, както и за нуждата от актуализиране на наказателното законодателство. От прокуратурата също така споделят препоръката на ЕК за въвеждането на изрична уредба на дейността по лобиране. В позицията се посочва още, че е положителен фактът, че за втора поредна година ЕК не представя доклад по Механизма за сътрудничество и проверка.