"Може ли една книга да бъде едновременно шарена и дълбоко учена? Ами да, може. Държите примера в ръката си. Книгата на Иля Златанов е от онези съчинения, които показват, че знанието никак не е скучно дори когато е истинско, дълбоко." Думите са на проф. Александър Кьосев, автор на предговора на "Думи за езика". Славяни ли сме ние, българите? Защо "гимназия" при нас е "училище", а в Америка – "фитнес зала"? Какъв е произходът на виното, опасна ли е Баба Марта, минава ли камила през иглени уши?
"Думи за езика" (художник: Стефан Касъров, 464 стр., цена: 35 лв.) е книга, която по съдържание и форма е като никоя друга, издавана у нас досега. Тя събира на едно място описанията, значенията, взаимовръзките на думи, говори, смислови и пунктуационни порядки. Опира се на езикознанието, за да обходи полетата на семантиката, семиотиката и етнологията, лабиринтите на генетиката и философията.
Разказвайки историята на езика, авторът разбулва ритуалната тайна на етикетните формули, показва връзката на храната с начина, по който говорим и мислим, съживява значението на календарните празници... Пъстротата на това ветрило от теми дава възможност да прелиствате книгата, подобно на казаното за "Хазарски речник" на Милорад Павич, "от ляво надясно или от дясно наляво". Ако я четете така, няма да изгубите нищо от информацията - всеки богат словник го позволява. Но ако искате да се насладите не само на знанията, но и на контекста, в който авторът умело синтезира хилядолетната мъдрост на езика, то следвайте нишката на съдържанието.
В предговора, озаглавен "Градината с разклоняващи се словесни пътеки", А. Кьосев отбелязва, че в "Думи за езика" етимологията с лекота се движи напред и назад в историята и палеоисторията, без проблем скача с хиляди или две хиляди години назад, а после се връща в ранната модерна епоха, после пък попрескача в наше време, за да потъне в следващия момент в незапомнени векове и заедно с палеоантропологията да дискутира произхода на първия homo преди 2 милиона и 500 000 години… Именно затова "тази книга трябва да се чете бавно, сладостно, да се пъпли с търпение по нейните етимологични, митологични и културно-исторически пътечки".
Иля Златанов отрано се запознава с многообразието и богатството на българските говори. Езикът се превръща в основен предмет на изследванията му, а езикознанието - в негова професия. Специализира в Института за балканистика, публикува статии в езиковедски издания и в сборници от научни конференции. Придържа се към сравнително-историческия метод в лингвистиката, но навлиза и в полето на интердисциплинарността. Фокусът на изследванията му са корените на езика, човекът, традициите и бита, като индиректно прокарва мост между миналото и настоящето. Неговите популяризиращи езика материали, публикувани както в периодичния печат, така и в онлайн издания и платформи, се радват на интерес от широк кръг читатели.
