На 12 октомври отбелязваме Деня на българската община и местното самоуправление

Датата е утвърдена за празнична на 18 юни 1998 г. в Благоевград от Третото Общо събрание на НСОРБ, тъй като на 12 октомври 1882 г. в брой 117 на Държавен вестник е публикуван Закон за общините и градското управление. Законът се възприема като първия законодателен акт, който регламентира дейността на общинските съвети, кметовете и техните помощници.

По силата на този закон кметът е бил представител на правителствената власт, но в същото време е бил и представител на интересите на общината. Кметовете на градските общини и техните помощници са се назначавали и отзовавали с Княжески указ. Кметовете по право са председателствали общинския съвет.

Днес задълженията на кметовете са посочени в над 700 нормативни и поднормативни акта. Също толкова разнородни са били те и според закона от 1882 година. Кметът е отговарял за пожарните команди и за нужните инструменти за гасене на пожарите; за отстраняването на всички складове, фабрики и прочие, които са опасни за общественото здраве; за чистотата на улиците, за арестуването на опасни за общественото спокойствие, за нравствеността, припомнят от НСОРБ.

В Закона за общините и градското управление, приет през 1882 г., е посочено, че кметът надзирава хлебарниците, месарниците и продавниците на зеленчуци и други съестни неща и всекакъвъ родъ питиета; дава позволение за кафенетата, гостилниците, общите балове, театрата и публичните домове. Той дава позволение на певците и свирачите и може да запрещава всекакви зрелища, игри и събирания, които биха могли да докачат вярата или нравствеността.

Кметът "назначава часовете, когато требва да се отварятъ и затварятъ панаирите и чаршиите и гдето нема особенни полицейски власти, той се грижи за реда и тишината въ тяхъ. Той се грижи за арестуванието на багабонтите и ония, които правятъ скандалъ или които нощно време смущаватъ общото спокойствие чрезъ викове, крясъци и проч", гласи още законът от 1882 г.

През 1991 г. новата Конституция на България определя, че Република България е единна държава с местно самоуправление, а чл. 136 дефинира общината, като основна административно-териториална единица, в която се осъществява местното самоуправление. Европейската харта за местното самоуправление (ЕХМС) е ратифицирана със закон от българския парламент през 1995 г.

Година по-късно е ратифициран и Допълнителният протокол към ЕХМС за правото на участие в делата на местната власт. През годините местните власти доказват своята компетентност, работоспособност и умение да овладяват трудностите на времето. По силата на Закона за местното самоуправление и местната администрация, НСОРБ е легитимен представител на българските общини пред държавните органи.

НСОРБ разработва предложения за промяна и усъвършенстване на правната уредба на местното самоуправление, подготвя становища и предложения по проектобюджета на държавата в частта му за общините и др. През годините формите за консултации между местната и централните власт са развити и регламентирани в редица закони и е установен устойчив механизъм за съгласуване с общините на проектите за нормативни актове, касаещи техните правомощия, посочват от Сдружението.

На заседание на 6.10.2021 г. Министерският съвет прие решение, с което обявява 12 октомври за Ден на българската община и местното самоуправление. Правителственото решение е взето по предложение на НСОРБ. Най-голямата община в България е Столичната община, която има и статут на област.

Столичната община обхваща 38 населени места, от които 4 града (София, Банкя, Бухово и Нови Искър) и 34 села. София е разделена на 24 района, чиито кметове решават въпросите, възникващи от ежедневните потребности на населението по местоживеене, административното обслужване на гражданите, благоустрояването, хигиенизирането и др. За периода от Освобождението до днес Софийската община е ръководена от 56-ма кмета.

Те са избирани или назначавани в съответствие с действащите по тяхно време закони за градските общини. Софийските кметове ръководят общинските управи (съвети или администрации) и претворяват техните решения, както и тези на някои държавни органи за изграждането на града и неговото благоустрояване през тези години.

Повечето от софийските кметове са по-известни със своята дейност, която осъществяват преди или след пребиваването си на кметския стол. Много от тях са министри, депутати, дипломати, военачалници, индустриалци, банкери, лекари, инженери, учени, публицисти.