На 3 януари 1990 стартира Кръглата маса, която спаси БКП от забрана

Кръглата маса проведе 19 заседания в периода от 3 януари до 15 май 1990 г., уж по подобие на други страни от бившия Източен блок при падането на комунистическите режими в Източна Европа.
Макар моделът на "кръглите маси" да беше изработен и вече приложен месеци преди това в други страни от Източния блок, българската кръгла маса нямаше почти нищо общо с онзи модел.
„Единствената грижа на Комунистическата партия в края на 1989 година и началото на 1990 година е оцеляването, грижата тя да не бъде ликвидирана и да не се отнеме нейната легитимност. Защото е много лесно и, разбира се, съвсем заслужено тя да бъде поставена извън законите и след това да последва съдебна разправа с лидерите й, които за 45 години са натрупали много, много грехове“, споделя в свои изследвания проф. Д. Сепетлиев и е напълно прав.

Умелите в маскировката и мимикрията висши комунистически функционери няма съмнение, че трябва да положат всички възможни усилия, за да наложат мирното съвместно съществуване между политическите партии с най-различни платформи, за да си осигурят оцеляване и невъзможност да бъде разследвана БКП за безбройните престъпления срещу България и българската нация.  По този повод на бял свят започва дозирано (през подставени лица, маскирани като историци, коментатори, журналисти, повечето от които и агенти на ДС и РУМНО) публикуване на различни данни и факти за онова, което отделни функционери на БКП са натворили през 45 г. болшевишка диктатура - като се почне от концентрационните лагери и се свърши с идеологическите издевателства в науката, изкуството и културата. Основната опорна точка е: “Всичко това е сторено в миналото. А тогава - такова беше времето. Всички сме грешни!”.

Паралелно с пропагандните основания на операцията по спасяването на БКП и престъпната й номенклатура се задейства втори вектор за париране на възможни опити за забрана на БКП. Докато в Полша имаше два субекта - в лицето на правителството и профсъюза „Солидарност“, а ПОРП беше периферен участник, то  в България се получи точно обратното - кръглата маса в България беше договорка между БКП и СДС. В тогавашната опозиция БКП и репресивните й служби бяха инфилтрирали легиони от свои подставени лица, държани на къса верижка, вкл. чрез зависимостите им към тоталитарните тайни служби, под различни мимикрии, но кой да помни всичките им превъплъщения!

Спомнете си, че лидерът на СДС Желю Желев по това време се хвалеше, че бил марксист, Петко Симеонов, вторият човек в СДС се договаряше с БКП, вкл. както свидетелства в книгата си „Шести отдел“ бившият оперативен работник в същия отдел Димитър Иванов-Гестапото чрез контактите си отпреди 10 ноември с хора от Шесто у-ние на ДС. А Петър Берон, който стана лидер на СДС, след като Желев беше избран за председател/президент на републиката, се оказа агент с псевдоним "Бончо"  на същото мракобесно Шесто у-ние на ДС, последните доноси на когото са от 3 ноември 1989 г., седмица преди Живков да бъде свален с преврат, организиран от Москва и реализиран от тукашаната най-вярна на КГБ и ГРУ българска агентура. По този начин СДС, който уж трябваше да бъде политическият субект на бъдещето, легитимира БКП.

Освен това СДС прие да се включват в разговорите на кръглата маса всевъзможни криптокомунистически формални организации, което превърна кръглата маса в един водевил, бързо разочаровал очакващите радикални промени българи.  Заседанията бяха прекъснати за почти цял месец заради нежеланието на БКП да разформирова първичните си партийни организации (ППО) по месторабота. Това застави ръководството на СДС да обяви седмица на протеста, открита с голям митинг пред Народната банка на 25 февруари и продължена с мълчаливите бдения със свещи всяка вечер от 18 до 19.30 часа на същия площад, водени от Христофор Събев. Този протест изкарва Кръглата маса от мъртвата точка и на 12 март тя възстановява своята работа като заседанията продължават да се предават директно по програма „Хоризонт” на БНР, а вечер по Българска телевизия, предаването „По света и у нас” следват обширни репортажи. Подписаните на 12 март 1990 г. три документа постигат следните основните резултати:

• премахването на Член 1 от старата конституция;
• разпускане на политическата полиция, Шесто у-ние на ДС (част от бившата Държавна сигурност);
• деполитизиране на армията, полицията, съда, прокуратурата и дипломацията;
• разпускане на ППО-та на БКП по месторабота;
• премахнат е Държавният съвет и на негово място е учредена президентска институция;
• взето е и решение за свикване на 7-то Велико народно събрание, което да изработи нова конституция.

Трите документа от 12 март са подписани от съпредседателите на Кръглата маса - Александър Лилов за БКП и марксистът и близък на Людмила Живкова председател на СДС Желю Желев.

Извършва се и формално преструктуриране на бившата система на ДС, като всички оперативни служби (без военното контраразузнаване) се обединяват през януари 1990 г. в Национална служба за защита на конституцията, която през юли същата година се преименува в Национална служба „Сигурност“. На 3 април 1990 г. БСП се преименува на БСП, няколко месеца преди това е разпуснато Шесто управление на ДС, а около 100 оперативни работници са прехвърлени към новосъздадената Национална служба за защита на Конституцията. Там отиват и повечето от кадровите офицери от други управления на Държавна сигурност – например Второ главно у-ние. Да припомним, че първият председател на ДАНС Петко Сертов 18 г. по-късно, е бивш кадрови офицер от френския отдел на ВГУ-ДС.
СДС и инфилтратите на БКП и службите в него допуснаха да се реализират трите най-важни цели на БКП – партията да оцелее, да трансформират политическата си власт в икономическа и да спечелят първите уж свободни парламентарни избори през юни 1990 г.