Днешният 22 септември бележи 114 години от обявяването на Независимостта на България. На този ден, през 1908 г. в църквата "Св. Четиридесет мъченици" във Велико Търново, с манифест, княз Фердинанд обявява Независимостта на България и се провъзгласява за владетел на Царство България. Политическият акт е извършен от правителството на Александър Малинов. С него се отхвърля васалната зависимост на България от Османската империя, наложена й от Берлинския договор от 1878 г. На тази дата през 1908 г. България - една от най-старите държави в Европа, отново се появява на световната карта след петвековно османско владичество.
Това е триумфът на една просперираща вече европейска държава, венецът в десетилетните усилия на българите да имат своя държава, елит и самоуправление.
Условията за обявяване на независимостта на младата българска държава в началото на ХХ в. били изключително благоприятни. През лятото на 1908 г. младотурска революция в Османската империя завършва с успех за реформистите. Австро-Унгария - една от Великите сили наложили Берлинският договор, се готвела да го наруши, като анексира двете от провинциите на империята - Босна и Херцеговина. Затова и българският княз Фердинанд се обърнал директно към император Франц-Йосиф, за да съгласуват действията си.
Австро-Унгария обявява анексията на Босна и Херцеговина на 20 септември. Два дни по-късно в църквата "Св. 40 мъченици" княз Фердинанд прочита манифеста за обявяването на Независимостта, в който се казва следното:
"Юначните българи, на 19 февруарий 1878 година (се) сломиха робските вериги, що през векове сковаваха България, някога тъй велика и славна. Оттогава до днес, цели тридесет години, българският народ, непоколебимо верен към паметта на народните дейци за своята свобода и въодушевяван от техните завети, неуморно работи за уреждането на хубавата си земя и създаде от нея под мое ръководство и онова на о’ бозе почившия княз Александър държава, достойна да бъде равноправен член в семейството на цивилизованите народи. Винаги миролюбив, моят народ днес копнее за културен и икономически напредък; в това отношение нищо не бива да спъва България; нищо не трябва да пречи за преуспяването й. Такова е желанието на народа ни, такава е неговата воля. Да бъде според както той иска. Българският народ и държавният му глава не могат освен еднакво да мислят и еднакво да желаят".
Независимото Българско царство е признато от Великите сили през пролетта на 1909 г. От Освобождението на България до обявяването на нейната независимост тя е трибутарно княжество спрямо Османската империя. С този акт на практика се отхвърлят последните васални връзки с Османската империя. Княжество България става независима държава начело с коронования цар Фердинанд. Високата порта (Турция), а след това и Великите сили признават официално българската независимост.
Дълго време значимостта на това събитие от новата история не се оценява - след болшевишкия преврат и съветската окупация през септември 1944-а той е обявен за царски празник и е забранен. Обявен е за официален празник с решение на Народното събрание от 10 септември 1998 г.
Денят на Независимостта се отбелязва тържествено в различни краища на страната, но център на националното честване по традиция е Велико Търново.
