Ново издание на "Мандарините", шедьовъра на Симон дьо Бовоар

 ИК "Колибри" предлага ново издание на романа "Мандарините", шедьовъра на голямата френска писателка Симон дьо Бовоар, публикуван през 1954 година. Написан на ясен език, психологически проникновен, същевременно лишен от маниерност и упражнения по стил, "Мандарините" остава забележителна творба, която неслучайно е удостоена с "Гонкур", една от най-престижните литературни награди.

Преводът е дело на Росица Ташева. По желание на читателите изданието е с ново оформление и твърди корици. Художник: Стефан Касъров. (616 стр., цена с 11% отстъпка: 15.13 евро/29.59 лв.)

В Древен Китай мандарините са най-образованите и най-влиятелните цивилни и военни функционери на империята. Във Франция на Симон дьо Бовоар мандарините са представителите на най-елитната интелигенция, хората на духа, които задават дневния ред на обществото. Но дали след края на Втората световна война, в обстановката на кипеж и надежда, бързо заменена от противопоставянето на двата новосъздадени политически блока в прословутата Студена война и от скандалните разкрития за съветския ГУЛАГ, мандарините ще запазят ролята си? Дали ще осъществят мечтата си да възстановят страната си и да възвърнат достойнството ѝ? Това е политическият фон на романа, който го превръща в широка историческа фреска на следвоенното време.

На този фон се развиват събитията в живота на писателя Робер Дюбрьой и жена му – психоаналитичката Ан Дюбрьой, на дъщеря им Надин и на приятеля им журналист и писател Анри Перон. Робер е влиятелен ляв интелектуалец, който активно се занимава с политика, въпреки че постепенно губи илюзиите си; Анри е участвал в Съпротивата, издавал е нелегален вестник, пише книги, поддържа интимна връзка с Жозет и се опитва да не се занимава с политика; Надин е изгубила любимия си и се лекува, като прескача от легло в легло; Ан изживява една нова голяма любов в Америка... Всички те, заедно с приятелите и колегите си, образуват другата, по-важната и изключително завладяваща фреска на човешките отношения, на любовта, приятелството и омразата, в които няма нищо конюнктурно, в които читателят от всяко поколение може да се разпознае. Смята се, че прототип на Дюбрьой е Жан-Пол Сартр, на Перон – Албер Камю, на Ан – самата Симон дьо Бовоар, а на американския ѝ любовник – писателят Нелсън Олгрен.

Симон дьо Бовоар (1908-1986) е авторка на осем романа и сборници с разкази, както и на седем философски и политически есета. Пет от романите ѝ са издадени от "Колибри", сред които неоспоримият ѝ шедьовър "Мандарините”, получил награда "Гонкур” за 1954 г., както и капиталният ѝ философски труд "Вторият пол", поставил основите на европейския феминизъм. Бовоар завършва философия в Сорбоната заедно с Жан-Пол Сартр, с когото впоследствие заживява в свободен съюз. В ранната си младост бъдещата писателка поддържа романтична връзка с приятелката си Елизабет Лакоен (Заза), трагично завършила със смъртта на Елизабет, поразена от вирусен енцефалит. Тази своя връзка Симон дьо Бовоар описва в краткия си автобиографичен роман "Неразделните", издаден на български език през 2024 г. в превод на Красимир Петров. През 2025 г. в рамките на авторитетната Бисерна поредица на "Колибри" излезе сборник с новелите "Благоразумната възраст", "Монолог" и "Сломената жена", преведени от Румяна Мл. Станчева.